Ендшпил | GAFA
Какво се случи с Ello, некомерсиалната алтернатива на Facebook, която през 2014 гръмко обяви в манифеста си, че е против шпионирането на потребителите и търговията с личните им данни? Добрият Ello изчезна, остана лошият Facebook, който погълна още Instagram ($1млрд), WhatsApp ($19млрд) и Oculus ($2млрд); и даже си разработи инструмент да го уведомява, щом се появи конкурент, достоен за поглъщане.
А какво се случи с рояците алтернативни търсачки и сайтове, опитващи се да осребрят интереса към съдържанието си посредством AdSense алгоритъма на Google? Те отдавна са в небитието, а за хищния алгоритъм, който ги изпрати там, съм писала поне веднъж. Google погълна и относително големите DoubleClick, YouTube, Motorola, но да не се ограничаваме само онлайн!
Какво мислите, че се случва с търговията на дребно офлайн? Горе-долу същото – Amazon обяви война на търговците на дребно, купувайки веригата Whole Foods, и няма да се спре, докато не ги направи излишни.
А как се промени светът на музикалната индустрия, след като APPLE погълна EMAGIC?
Страшното настана обаче, когато GAFA[1] взеха на въоръжение изкуствения интелект. Благодарение на него този вечно гладен за данни „платформен капитализъм“ доби такова ускорение, че напоследък случващото се бива обговаряно като края на играта - мрежови ефект, тип „победителят прибира всичко“.
И откъде този есхатологичен ужас? GAFA са платформи и това е тайната им сила, но какво е „платформа“? Платформите са инфраструктури. Те не произвеждат нищо в традиционния смисъл на думата. Те просто свързват различни групи и оптимизират взаимодействието помежду им. Примерно, Facebook свързва потребители, рекламисти и разработчици; Uber - пътници и шофьори; Amazon - купувачи и продавачи. Достигането на критична маса от участници в този обмен прави една платформа успешна. Това създава импулс, задвижващ перпетуум мобилето „повече данни -> по-умен AI -> по-добри услуги -> повече потребители -> повече данни“. Ето така, по този механизъм се роди страховитият икономически монстър GAFA, който, за разлика от монстрите от зората на Модерността, се храни не с петрол и въглища, а с данни. Тоест, икономическата монструозност не е от вчера. Тя се появи в руптурата от сблъсъка между Държава и Технология още в навечерието на двете световни войни, така че GAFA не е моден IT феномен, който ще отшуми, а тип икономика. Просто инфраструктурите не са отрасъл, те са навсякъде, във всички отрасли, а регулациите, с които доскоро държавите се опитваха да ги държат под контрол, вече не работят. И какъв е изходът? В „Гардиън” в началото на тази есен се появи статия на Ник Срничек, преподавател по цифрова икономика в King's College и автор на книгата „Платформен капитализъм“, озаглавена „Ние трябва да национализираме Google, Facebook и Amazon“. Платформите, така зловещо разраснали се, пише той, трябва да се превърнат в комунални услуги и само така може да се избегне порочното им експлоатиране.
Но тогава възниква още един въпрос и този въпрос не присъства в статията на Срничек, защото все пак той е американец, пише за национализация на американски корпорации от американската държава и няма особено отношение към останалия свят, ползващ Facebook, Google, Amazon и Apple. Та, въпросът е: доколко физическите очертания на тези платформи се припокриват с контурите на това, което все още ни е познато като „национална държава“? Може да не личи на пръв поглед, но този въпрос съдържа един от най-жестоките парадокси на съвременната власт, формулиран още от Карл Поланий през 30-те на миналия век. Поланий се занимава с глобалния сблъсък между Държава и Индустрия и го нарича „корпоративна държава“, защото индустрията е съсредоточена в корпорациите. Спокойно може да се каже, че модерността, описвана от него в Голямата Трансформация (1944), продължава и днес в „реасамблажите“ на съвременната „платформена“ власт и то с бясно ускорение, защото това е днес светът, за добро или зло. Докато гледаме по телевизора обаче диспута между двете основни политически сили у нас за ролята на държавата в икономиката, можем само да плачем в носните си кърпички от отчаяние.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар