Румен Янков
Румен Янков
Съдията
Издание на Съюза на съдиите в България
Съдията трябва да остане сам
Както изрично е отбелязано, „тази книга се издава по инициатива на Съюза на съдиите в България, за да отговори на необходимостта от институционална памет и отстояване на моралните принципи на съдията”.
Румен Янков (29 юни 1942 - 14 ноември 2010) беше председател на Върховния касационен съд и на Конституционния съд. В книгата с редактор Мирела Веселинова спомени за забележителния юрист разказват тя, Елена Авдева, Здравка Калайджиева, Илко Димитров, Катина Кръстева-Калева, Кристиан Таков, Нели Куцкова, Събина Христова и Благовест Пунев. Представени са негови интервюта и медийни отзиви за работата му. Акцент в „Румен Янков. Съдията” са неговите прочути решения, определения, особени мнения и становища в Конституционния съд.
Ето какво казва Здравка Калайджиева в спомена си „Съдията е обречен на самота”:
Не зная дали като стажанти научихме от Румен Янков „занаята” на съдията, но мисля, че оттогава и през всички следващи години се учихме от него на много по-важни неща за тази професия. За него „много почтен” човек беше абсурдна фраза, защото не може да има „малко почтен човек” – понятието „почтеност” е абсолютно, а не относително. И в ранните години в районния съд, и до края на кариерата си като съдия беше известен именно със своята почтеност и с категоричната си независимост и дистанция от началници и власти в работата си. В ежедневието си той отклоняваше поканите да се възползва от позициите си и да посегне към служебните привилегии. (...) В един от редките ни разговори за професията Румен сподели, че естеството й обрича съдията на самота - не само защото налага внимателно избягване на контакти с потенциалните източници на влияние, но и защото, за да стигне до решението си по съвест, съдията трябва да остане сам.
К
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
