Алтернативата и Кремъл
Напоследък световните медии съобщават за интензивни контакти на партията Алтернатива за Германия (АзГ) с Кремъл. Председателят на партията Фрауке Петри е приета в Москва от председателя на Държавната Дума Вячеслав Володин, а нейният съпартиец, съпруг и депутат в Европейския парламент Маркус Претцел, посещава Ялта за сметка на руската страна[1]. Нещо повече, по данни на члена на комисията по външните работи на Бундестага Родерик Кизеветер (ХДС), АзГ получава финансиране от „мрежи, свързани с Русия”. Какво свързва „Алтернативата”, която пропагандира германския национал-консерватизъм и мигрантофобия с ръководството на държавата, наследник на интернационалисткия СССР?
Желанието да се установи тясно взаимодействие с Русия се появява в стратегията на АзГ практически от момента на основаването на партията. Още през 2013 г. АзГ става първата германска политическа сила, която включва във външнополитическата си концепция пруско-бисмарковото виждане на Европа в стила на „Договора за презастраховане”[2], който директно е споменат в текста на документа. Това споразумение от 1887 г., което е нещо като исторически предвестник на пакта Молотов – Рибентроп, фактически предвижда съгласувани действия на двете империи за разделяне на континента на сфери на влияние. В съвременна Германия идеята за възраждането на „предишната германска мощ” в съюз с Русия отдавна спохождаше политическите кръгове по-надясно от ХДС, но едва след появата на АзГ успя да зазвучи на федерално ниво.
Контрол над Европа от двете страни без „диктата на Вашингтон и Брюксел”, силна национална държава, отричане на глобализацията и мултикултурализма, геополитически реванш – тези постулати обединяват Кремъл и АзГ. Затова на един от лидерите на АзГ Александър Гауланд не му е трудно да признае Крим за „изконно руска територия”, да поддържа разделението в Украйна и да подчертава, че „активизирането на сътрудничеството” на Европейския съюз с Украйна трябва да се случва само в „консенсус с Русия”. За немските десни бившите съветски републики са „законна” зона на интересите на Москва. В този контекст санкциите против Русия изглеждат като недоразумение, което пречи на плодотворното сътрудничество. Тук се проявява единство на позициите: прессекретарят на руския президент Дмитри Песков нарича икономическите ограничения за Русия „нелегитимни”, а шефът на АзГ в провинция Саксония Анхалт Андре Погенбург – „морално неприемливи”. Страните ги обединява и отричането на концепцията за единна Европа. Представителите на АзГ виждат Европа като „лежаща болна в леглото” и смятат Брюксел за „антиевропейски в същността си”. Председателят на комитета за ОНД, евразийската интеграция и връзката със съотечествениците Леонид Калашников (КПРФ) заявява в руския телевизионен ефир, че разпадането на ЕС е „изгодно” за Русия, защото Евросъюзът „води война на изтощение” срещу Русия. По-добре е с всяка страна от ЕС да се „говори отделно”.
Отношенията на АзГ с Кремъл напомнят взаимоизгоден обмен на услуги. Представителите на партията не могат да се оплачат от липса на внимание от немските медии. Обаче, за да стигнат съобщенията им до целевата аудитория, „традиционните” медийни ресурси са им явно недостатъчни – нали много от вероятните избиратели на „Алтернативата” отказват обективността на немските медии, смятат ги за „инструмент”, който обслужва интересите на властимащите . Държавният холдинг „Россия сегодня” в лицето на немскоезичните версии на Russia Today и Sputnik News предоставя на говорителите на АзГ удобна платформа за разговор със своята аудитория. Само през май 2016 г. руските предавания за чужбина на немски език са цитирали АзГ 21 пъти. В течение само на април м. г. са били публикувани 15 статии, по един или друг начин свързани с изказвания на партийните функционери. Лидерът на крайно дясното крило на АзГ Бьорн Хеке се появяваше във „Вести[3]” в ролята на немски коментатор на терористичния акт на Коледния панаир в Берлин.
От своя страна, „Алтернативата” открива за Русия достъп до вътрешногерманското политическо пространство. В предизборните списъци на АзГ фигурират шестима души, произхождащи от бившия СССР, включително Валдемар Биркле, лидерът на вътрешнопартийната група на руските немци. Ако за върхушката на партията „дружбата с Руската федерация” е само един от елементите на предизборната борба, то за рускоезичните десни политици това е, редом с антиемигрантските лозунги, централен тезис на предизборната кампания. Биркле, който пристига през 1990 г. в Германия като немски преселник, се захласва (както и неговите старши партийни другари) по наследството на Бисмарк, но си позволява да говори без излишна политическа коректност. Той си спомня, че през ХІХ век съюзът между Германия и Русия е бил „необходим за оцеляването” на германския народ по време, когато Франция е била „заклет враг” на Берлин. Сегашното положение Биркле нарича „болно” и смята, че за влошаването на отношенията между Германия и Русия са виновни „геополитическите кукловоди отвъд океана”. Европейският съюз, смята Биркле, е „проводник на чужди интереси”.
Всички рускоезични кандидати от АзГ провеждат активна кампания на родния си език, включително и в социалните мрежи. Например, рускоезичните групи на АзГ в Однокласники[4] имат общо около 17 000 участници. В началото на 2017 г. е създаден „Координационен център на руските немци”, поддържан от ред рускоезични организации, чиято цел е мобилизация на електората за десните.
Независимая газета, 22 септември 2017
[2] Договор за презастраховане – тайно споразумение между Германия и Русия (1887 г.), с което Германия, освен „застраховката” срещу нова война с Франция във вид на договори с Австро-Унгария и Италия, се „презастрахова” и с договор с Русия.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар