В очакване на шедьовъра
Някак тихо и без особени страсти мина концертът на Камерния ансамбъл „Софийски солисти” под палката на неговия диригент Пламен Джуров, на който бяха изпълнени три от четирите наградени композиции на осмия Международен конкурс по композиция „София 2017”.
Председател на журито бе акад. Георги Минчев, а негови членове - Пол ван Брюхе от Холандия, Петерис Васкс от Латвия, Росен Захариев и проф. Пламен Джуров от България.
Тази година задачата беше творба за соло тромпет и струнен оркестър. Веднага пролича, че участниците малко са слушали големи майстори на тромпета, уменията на които да им подскажат вдъхновяващи идеи. В представените творби имаше трогателни опити да се напусне спецификата на инструмента, да се индивидуализира ролята му чрез не винаги логически оправдана различност, да се разгърнат собствени идеи, но се чувстваше и известна професионална недостатъчност.
Според мен, най-силно изразен е професионалният подход в творбата на хърватина Дражан Косорич – трета награда. В Концерт за тромпет и струнни (солист Стоян Стоянов) той следва формата на инструменталния концерт (която третира според замисъла си) с ясни разработващи фрагменти, обагрени с балкански темперамент, който се разгръща вихрено и в двете части на творбата. Втората част, незнайно защо, е озаглавена Анданте – всъщност, бавно е само встъплението, от което авторът нетърпеливо се изтръгва, за да се втурне в още по-драматичните перипетии на балканското.
И в трите пиеси, които прозвучаха на този концерт, авторите са търсили нетипичното, мъчили са се да изтръгнат тромпета от привичната бляскава призивност (без напълно да я игнорират), да го поставят и в ролята на виртуозен инструмент (не че той не е, просто не винаги е следвана логиката на „виртуозните петна” в процеса на разгръщането на формата). И Косорич, както и Дмитрий Будников (първа награда за Музика за тромпет и струнни, солист Стефан Стефанов) използва в разработката контрапунктични похвати, повод и за оркестъра да излезе от, общо взето, ролята на фон, да бъде равностоен персонаж.
Дмитрий Будников е използвал друг тип образност, пиесата му протича в аморфността на кинематографична поредица, която се мъчи да обедини с разработки на някои от мотивите. Тромпетът стартира мечтателно-лирично разгръщане от лежащ хармоничен оркестров фон (тип хармонии, които бяха „модерност” някъде към 60-те години на миналия век). Вероятно замисълът е за триделност на формата – лирично встъпление и финал с раздвижен среден дял. След лиричното начало авторът използва всички познати му похвати в свободна форма, преминава през виртуозно-полифонични взаимоотношения (солист-оркестър), през неизбежната призивна образност, която тромпетът подсказва – тук долавяме алюзии с гениалното соло на тромпета в Първия концерт за пиано с тромпет от Шостакович; и до края творбата се разлива в калейдоскопична контрастност на кинообрази, сякаш от времето на нямото кино – за да отмре на фона на тихо коментиращия фонов оркестров звук.
Елегията за тромпет от Денислав Томов (солист Божидар Тодоров), която е заслужила наградата на „Софийски солисти”, започва с приятен спомен в духа на Концерт от Аранхуес, продължава като романтична разходка из различни елегантни или по-драматични стилове с опити за равнопоставеност между тромпет и оркестър чрез внезапни, изненадващи пориви на разработъчност. Авторът включва в пиесата си интересни мотиви, без да изясни отношението си към материала: пародия, елегия, колаж? Поредица от идеи и умения да борави с различни инструментали похвати? От същата неизясненост на авторовата позиция, впрочем, страда и пиесата на Будников. (Или, казано елементарно: какво иска да каже авторът с творбата си?)
Всъщност, победител в конкурса си остава оркестърът „Софийски солисти” с неговия диригент Пламен Джуров. От 2009 г. насам той е стимулирал създаването на над 240 творби от композитори от над 50 държави, преборил се е с огромно количество ноти, като ги е представил всеотдайно пред публиката по най-добрия начин. А творческият порив, независимо дали води или не до задължителен шедьовър, винаги трябва да се поощрява.
Впрочем, на българската публика й предстои да чуе – в рамките на сезона – неизпълнената на този концерт по технически причини пиеса на Христос Зумбос от Гърция – Концертино за тромпет и оркестър, втора награда. Може би пък това да е чаканият шедьовър? Или друга творба, която предстои да се роди в следващо издание на конкурса?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
