Български  |  English

Роман без послание

 
„Турско огледало“ е роман от унгарския писател Виктор Хорват. В него той ни представя унгарския XVI век, доминиран не просто от османско присъствие, а една мултикултурна среда, в която живеят католици, протестанти, православни, мюсюлмани, мевлевити, където сближаването и конфликтите вървят не винаги по традиционната логика. Начинанието на Виктор Хорват е епохално, тъй като поглежда към тези трудни времена не патетично, без да търси герои и жертви. Романът му е населен с простосмъртни, заредени със страсти, в една пъстра действителност, каквато предлага унгарският град Печ през ХVІ век. Авторът заиграва и с популярния роман на Геза Гордони „Звездите на Егер“, неговите герои се появяват и в новия текст след повече от век в доста различна светлина. В същото време е пресъздадена и широка панорама на европейските взаимоотношения, в която отново не се търси величието на държавите и техните владетели; напротив, те са видени през техните слабости и човешки недостатъци. Виктор Хорват е проучил основно историческия период, служи си с много подробности от ежедневието, с литературни образци от европейската, арабската и персийската култура, с които борави свободно, в съответствие с изискванията на собствения си художествен усет.
Романът бе издаден през 2017 г. от издателство „Ерго“ в превод на Светла Кьосева. Виктор Хорват ще бъде гост на Международния панаир на книгата в София.
 
Разговор с Виктор Хорват
- Печ, ХVІ век, османска власт, многоцветен в етническо, религиозно и културно отношение град. Защо избрахте този исторически фон за романа си?
- Периодът на завладяването (1540-те години) е най-интересен. Тогава етническото и културното многообразие е било изключително голямо. В средновековния Печ наред с унгарците са живели немски занаятчии, италиански, далматински, еврейски и арменски търговци, след османското нашествие повечето от тях остават и се присъединяват към бягащите от юг балкански народи, арабски и татарски търговци, испански, италиански, полски, чешки, немски и френски войници – цяла Европа е минала оттук. Отгоре на всичко, това е времето на Реформацията – от западната част на страната, която е под властта на Хабсбургите, бягат протестантите и мнозина се заселват в земите, които са под османска власт. За Печ този период е истински карнавал на култури, народи и религии – с всичките му нюанси на обич и жестокост.
- Романът заиграва с известния и в България роман на Геза Гардони „Звездите та Егер“. Какво се е променило през последните 100 години, че описвате по коренно различен начин тази епоха?
- През ХІХ век Геза Гардони е написал романа си в духа на националния романтизъм. Той е преписал идеите на своето време върху историята на ХVІ век. Всъщност, героите от ХVІ век едва ли биха разбрали нещо от тях – те нито са мислели, нито са чувствали нещата така, както на Гардони му се е искало. По онова време, например, не е съществувало чувството за национална принадлежност, идеята за нацията, а и държавите не са били държави в съвременния смисъл – интегритетът на територията не е имал значение, държавата е била обединявана от владетеля.
Моята цел беше да отстраня оптиката на XIX век, наслагана от цялото ни възпитание. Поисках да разбера онова време, за което използвах много автентични извори.
- Каква подготовка изискваше написването на романа? Какви извори сте използвали?
- Стремях се да направя пълен разрез на начина на живот през епохата: религия, наука, изкуство, търговия, държавна администрация, военно дело, частен живот, занаяти, селско стопанство, дрехи, храна, играчки. Използвах Корана, дефтерите (опис на имения, митнически такси, земи под аренда, инвентарни описи на наследство), османски и унгарски хронисти от епохата, приказките от „Хиляда и една нощ“, писмата на унгарските и османските владетели и военачалници, четох също така и изследванията на съвременни историци.
- Каква е била проходимостта между тези два свята: Изток и Запад, християни и мюсюлмани? Как са си въздействали двете култури?
- Проходимостта е била по-голяма и са си оказвали повече въздействие, отколкото днешният общоприет начин на мислене може да си представи. Днес ние смятаме, че империи и религии са се изправили една срещу друга. Всъщност, вечно менящи се центрове на властта, взаимни интереси или противоречия са определяли живота на хората. Между тези два свята не е съществувала една единствена линия на противоречия, милиони по-силни или по-слаби нишки, сплетени в мрежа, са задвижвали света. Приятелствата и съюзите между християни и мюсюлмани са били не по-малко възможни от враждите на християните и помежду им. А през това време хората са усвоявали другия език, възприемали са облеклото, оръжието, културата на другия.
- Според романа сякаш основното противоречие не върви по линията християни-мюсюлмани. Светът е много по-сложен, има по-дълбоки и по-сложни противоречия. Добре ли съм разбрала? Какво е вашето послание към днешното време?
- Нямам послание. Исках да създам текст, тоест организъм, живо същество, което се движи. Стойността е самото то, без каквото и да било послание. Това е красивият принцип, но по-добре е да си призная, че наред с него, волю-неволю, вмъкнах и своето послание. И в общи линии то е следното: търпение и любов. Истината е трудно да бъде казана, мислена, вярвана или осъществена – има неща, които вредят, и неща, които са полезни. Нека се откажем от идентичност, формирана на основата на конфликтите, нека се откажем от умопомрачителната идея за нациите – зад всяка световна война и зад всеки геноцид е надвиснал техният призрак.
- Според вас има ли свети неща? Всичко ли може да иронизираме?
- Нека е свята вярата и свободата на другия – това само по себе си изключва фашизма, религиозния фанатизъм, тиранията, войните, стресирането на другите и на самите себе си. А иронията и самоиронията означават приемане и прошка – на другите и на самите нас. Редом с иронията няма място за омраза.
- Как бе приет романът в Унгария? Имаше ли смутени или възмутени от този дегероизиращ стил?
- Повечето от критиците харесаха романа, читателите казаха хубави неща за него. Имам познат, на когото дегероизирането не се хареса, но, интересно, и той го дочете до края.
- Романът „Турско огледало“ вече е преведен на много езици. Имате ли информация какъв е приемът му в различните страни?
- Да. Реакциите в чужбина като цяло съвпадат с унгарските. Неотдавна излезе и турското издание – то е най-вълнуващо сред всички възможности. Как променят въздействието на романа последните политически промени? В момента ми се струва, че възприятието на една глава от романа, на някое изречение или дума може да се промени от единия ден на другия. И ми е страшно интересно как ще изглежда всичко през очите на българина.
Въпросите зададе Светла Кьосева

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”