Български  |  English

Днешният български Шекспир
пред очите на външния свят

 
В тазгодишния си брой 60 канадското славистично електронно списание „Торонто славик куортърли” публикува цикъл статии на Бойка Соколова и Кирилка Ставрева, озаглавен „Bulgarian Shakespeares” и изследващ участието на Шекспир в културния живот на посткомунистическа България – един задълбочен критически обзор на мястото, което творчеството на английския ренесансов драматург заема на наши професионални и любителски сцени през новото столетие (от 2000 г. насам). В статиите се акцентира ролята на това творчество като противоотрова срещу обществените и културни заболявания на посткомунистическия преход и по-специално - срещу развихрилата се консуматорска бездуховност и безнравственост, срещу общата профанизация и резкия спад на естетическите изисквания във всички сфери на общественото битие – явление, което авторките назовават с една изразителна дума – „чалгизация”.
Цикълът се открива с въвеждаща статия „Готовността е всичко” или политиката в изкуството на посткомунистическа България”. Тук се очертават най-важните промени в националната среда през последно време, които кристализират в налагането на чалгата като цялостен житейски избор на новите „елити”. В така описаната обстановка вниманието се насочва към класиката и по-конкретно към Шекспировата драматургия като едно от средствата за съживяване на гражданското съзнание и за културно освестяване на страната.
Вещо и ясно написаната уводна статия предоставя необходимата за външния читател информация относно координатите на най-новата българска история и изгражда контекстуалната рамка за следващите пет статии, всяка от които анализира свързано с Шекспир събитие и неговото място в обществения разговор по тази тема. Първата, „Изкуството се изкачва към травмата: „Авантюрата Хамлет”, постановка на Грег Роуч и Ивайло Дикански (2008)”, обсъжда един документален филм, посветен на неосъществения докрай проект на Станислав Семерджиев за представление по мотиви на трагедията „Хамлет” във високопланинската област Седемте рилски езера. Следва съпоставка между две постановки, свързани с „Отело”: режисираната от Явор Гърдев пиеса на съвременния руски драматург Пьотр Гладилин „Нощна пеперуда” в Народния театър (2012) и един документален филм на Иван Младенов, представящ инсценировката на Шекспировата трагедия във Варненския затвор през 2008 г. със затворници във всички роли. Третата статия се съсредоточава върху „продължението” на „Хамлет” в пиесата на Георги Тенев и Иван Добчев, поставена от Добчев в театър „Сфумато” през 2011 г. Четвъртата е озаглавена „Да бъдем или не?” или „Хамлет” като аксиома на културното оцеляване: „Хамлет” под режисурата на Явор Гърдев (2011)”. И последната статия - „Време извън времето: „Отвореният театър” в българското село Паталеница”, разказва за продължаващия вече седемнайсет години Шекспиров театрален фестивал, започнат в основното училище „Константин Величков” на това пазарджишко село от двама професионални театрали и осъществяван ежегодно с участието на местни ученици, студенти от Пловдивската театрална академия, млади актьори и режисьори ентусиасти от страната и чужбина.
Представената в канадското списание панорама на Шекспировото присъствие в България през последните две десетилетия е богата и разнообразна – от професионални постановки на драмите му (Гърдевия „Хамлет” в Народния театър) и любителски представления (във Варненския затвор и училището в Паталеница) през дописването на неговите творби (съвременната българска драма в „Сфумато”) и вписването им в нови театрални събития („Нощна пеперуда” на Гладилин) до цялостното им пренаписване („Авантюрата Хамлет” в Рила). Това, което обединява цялата широка жанрова палитра на свободно и гъвкаво боравене с Шекспировия материал в един фокус, е днешният адрес на неговата театрална реализация, протестът срещу лишаването на съвременния български живот от духовна стойност и нуждата „да бъдем”, да не се отказваме. Без да изпадат в евтин оптимизъм, авторките намират надежда за утрешния ден на България в това търсене на опора във високата мяра на човека, зададена от Шекспировата драматична поезия. Особена ведрост излъчва паталенишкият фестивал, защото той е живо доказателство за енергията на зараждащото се у нас гражданско общество, способна да изведе страната от разкаляния коловоз на чалгата и да я постави на пътя към истинската цивилизованост.
Заслужава да се отбележи и гъвкавостта на критическите подходи към изследваните явления. От общия културологичен обзор във въведението, неусетно преминаваме към описание и дефиниране на концепцията и структурата на определен театрален проект (било то на Рила или в Паталеница), оттам – към очертаване на определена драматургична постройка и нейните внушения („Витенберг”), към значенията на личностното съотношение актьор-персонаж (варненският „Отело”) и най-сетне към детайлен анализ на забележителни сценични реализации („Нощна пеперуда” и „Хамлет” в Народния театър). Основен елемент във всеки от тези подходи е съпоставката между съвременната трактовка на Шекспиров драматургичен материал и самия оригинал, интересът към пораждането на театрален смисъл от тази динамична взаимовръзка.
Пъстрата и жизнена картина на разгледания тук цикъл от статии представя пред външния свят един интригуващ и привлекателен аспект на съвременната българска култура. Бойка Соколова и Кирилка Ставрева, възпитанички на Катедрата по англицистика и американистика на Софийския университет, а днес утвърдени в международен план изследователки на английската ренесансова литература и култура, преподавателки в два американски университета (Нотр дейм и Корнел колидж), по силата на своя житейски опит и професионална кариера притежават необходимата за това посредничество двойна перспектива: те познават отвътре текущата обществено-политическа и културна обстановка в България, а могат вярно да я ситуират и в по-широкия контекст на глобалните развития, в който вече от доста години работят. Техният професионализъм в областта на шекспирознанието е, разбира се, онова, което преди всичко дава стойност на изследването им.
Ще ми се да завърша тази бележка с едно налагащо се от само себе си обобщение. Често напоследък се оплакваме от изтичането на способни и добре подготвени българи в чужбина. Оказва се, че това не е непременно загуба за нацията, а може да е начин за нейното пълноценно и плодоносно сливане със света.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”