Думи срещу думи ( литература), брой 31 (3176), 22 септември 2017" /> Култура :: Наблюдатели :: Документални съновидения
Български  |  English

Документални съновидения

 
В. Г. Зебалд. „Емигрантите“. Превел от немски Стоян Гяуров. ИК „Колибри“, 2017 (1992). Цена 19 лв.
 
Стане ли дума за „странни книги“, човек обикновено мисли за някакви много особени фикционални светове, за множествени гледни точки, за мисловни експерименти. Нищо от това няма в тази забележителна книга, която най-сетне си проправи път на български – и все пак, тя е странна, една от най-странните, които съм чел.
Както уточнява подзаглавието, „Емигрантите“ се състои от „четири дълги разказа“, в които автобиографичният разказвач на Зебалд се съсредоточава върху четирима покойни мъже с травматично отношение към Германия. Хенри Селуин живее в останките от някогашен лукс, отчужден от жена си, от която дълго време е крил еврейския си произход. Паул Берайтер, някогашният харизматичен учител на разказвача, не може да се примири с еснафското премълчаване на нацисткото минало. Амброз Аделварт, правуйчото, сам постъпва в психиатричната клиника, в която е угаснал неговият приятел, и доброволно се подлага на електрошокова терапия. А сред апокалиптичния пейзаж на Манчестър от 60-те години, художникът Макс Фербер така и не помни дали се е прегърнал за последно с родителите си, които след неговото заминаване са депортирани в концлагер. Люшкани между носталгията и отвращението, четиримата „емигранти“ като че ли остават завинаги затворени в някакъв свой, изостанал във времето свят. И клаустрофобичността на битието им неизбежно ги води към самоунищожителни пориви: двама от тях буквално приключват живота си със самоубийство, другите двама в известен смисъл правят същото. В трагически фигури ги издига това, че травматичният им опит е колкото личен, толкова и зададен от слепите сили на случая и историята.
Непригодността на тези хора дълбоко смущава разказвача, който иначе преднамерено удържа хладен и безстрастен тон, криейки емоциите си зад детайлни описания и делови съобщения („Както научихме при завръщането ни от Франция, д-р Селуин седнал на ръба на леглото си с пушка между краката, подпрял брадичка на дулото и тогава, за пръв път, откакто навремето преди заминаването си за Индия бил купил тази пушка, произвел един смъртоносен изстрел“.). Странният наратив, който постоянно се плъзга между повествователя и четиримата му герои, по своеобразен начин си „помага“ с множество черно-бели фотографии, които в повечето случаи, но не винаги, изобразяват конкретно място или момент от историите, така че ролята им остава двусмислена. Те по-скоро дистанцират, отколкото да приближават, извисяват се над отделния топос и се превръщат в символи на загубата и меланхолията. Това особено важи, например, за снимките, запечатали разрухата на две безкрайно различни места, каквито са Манчестър и запуснатият нормандски курорт Довил с изоставените казина, в които някога са били пропилявани цели състояния. С някакъв странен, фееричен танц, и текстът, и фотографиите всъщност ни пренасят високо над Довил и Манчестър. Стилът на писане е също така амбивалентен: изчерпателни в своята конкретика, но дълги и меандриращи, изреченията на Зебалд разколебават документалната претенция и очертават контурите на едно междинно пространство между достоверното и въображаемото. Впрочем, преводът на Стоян Гяуров впечатляващо удържа и сложността на фразата, и лекотата на четене, и е цялостно внушителен с тази уговорка, че на моменти изобретателността му видимо води до прекомерно маркиране на езикови особености.
Този полухудожествен, полудокументален свят те увлича като съновидение и точно това е всъщност най-странното. Изключително особено е усещането за нещо смътно, неясно и недоизказано, когато зад него стои един толкова точен, бистър и спокоен в детайлните си описания текст. Ето го парадоксът, който превръща читателя в имигрант – разколебан чужденец в страна, която няма да разбере докрай. И това е едно от нещата, които правят „Емигрантите“ литература от най-висока класа.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”