Български  |  English

Чеслав Милош

 

Свидетелство за поезия
 
Шест лекции относно недъзите на нашия век
 
Превод от полски Богдан Глишев
 
ИК Рива
Цена 10 лв.
 
 
В моите лекции посочих няколко отговора на въпроса – откъде се взе този мрачен, апокалиптичен тон в поезията на ХХ век. И е сигурно, че причините няма да дадат един-единствен отговор. Отчуждаването на поета от „великия човешки род“, прогресиращата субективизация, обричащото ни на меланхолия преходно съществуване на индивида, автоматизмите на литературната структура или просто на модите – всичко това има своята тежест. Но ако обаче съм се изказал в полза на реализма като осъзната или не тъга на поета, грешно ще бъде от моя страна да не отдам дължимото на трезвата оценка на нашето общо невесело положение. За унификацията на планетата ще трябва да се плати висока цена. Чрез средствата за масова информация всеки поет получава известия за това какво става на повърхността на Земята, т.е. за изтезанията, на които хора подлагат хора, за глада, робството и униженията. Във времената, когато познанията му за действителността са се ограничавали до едно село или околия, той не е бил задължен да носи толкова тежко бреме. Бива ли да се чудим, че той е морално раздразнен, че чувства своята отговорност, че никакво обещание за бъдещи триумфи в науката и техниката няма да скрият хаоса и човешкото безумие? А когато той се опитва да представи себе си в близкото бъдеще, не намира там нищо, освен възможни икономически кризи и войни.
Тук не е мястото да гадаем какво ще стане утре, както го правят врачки и футуролози. Надеждата на поета, тази, която защитавам и препоръчвам, не е ограничена с никакви дати. Ако разпадането е функция на развитието, а развитието – функция на разпада, надпреварата между тях може да завърши и с победа на разпадането. За дълго, но не завинаги; тук се появява надеждата. Тя обаче не е химерична, нито безумна. Напротив, всеки ден можем да видим знаци, свидетелстващи, че сега, в момента, се ражда нещо ново, досега неизвестно в този мащаб: човечеството като стихия, осъзнаваща своята непринадлежност към Природата – защото само човекът е получил като наследство такова съкровище, каквото е паметта, сиреч историята.
Чеслав Милош
Превод Богдан Глишев
 


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”