Разкази за паметници
В говоренето по телевизията за паметника на проф. Валентин Старчев „1300 години България“ има нещо твърде объркващо – всички говорещи искат да бъдат разбрани, но не искат да разберат другия. И още нещо: паметникът е натоварван не просто със символиката на определен исторически период, а направо с разказ за историята (по-скоро на социализма, отколкото на 1300 години). Но, в крайна сметка, ни разказ за социализма, ни символ на държавността.
Нека припомним, че Министерството на отбраната внесе предложение до Столичната община какъв паметник да бъде изграден на мястото на демонтирания „1300 години България. И телевизия СКАТ многократно повтаряше, че подкрепя телевизионно инициативата заедно с тогавашния лидер на НФСБ Валери Симеонов (сега вицепремиер). През 2016 г. телевизия СКАТ излъчи репортаж, в който основна фигура бе Иво Антонов, вносителят на предложението да бъде възстановен мемориалът на загиналите от 1-ви и 6-ти полк. Само преди няколко месеца, през май 2017 г., Иво Антонов стана поредният служител, който трябваше да бъде бранен от патриотарите заради снимки в интернет с нацистки поздрав. Служителят се беше отрекъл от действията си и съжаляваше за тях. Но заради напомнянето от медиите не стана зам.- министър.
Телевизионните предавания акцентираха върху поколенческия спор около разрушаването на паметника. Може би само този спор се очерта като най-видим.
В „Денят започва с култура” на БНТ Александър Кьосев беше прекъснат, преди да изрече втория си аргумент защо това не е паметник и защо не трябва всичко да се запазва в града. И той се възмути с думите: Телевизионното време е по-важно! Водещата Анна Ангелова сякаш изчака края на дългото (и протяжно) включване пред паметника, в което представител на Реформаторския блок в СОС аргументира собственото си нехаресване на паметника с „повечето софиянци не го харесват“, за да отвърне на Кьосев: Телевизионното време не е като университетското. Историческото време изпадна.
В стратегията си как да събори един дълго оцелял паметник, Столичната община хитро бе решила да смеси дискурсите и да не изяснява дали паметникът „1300 години България“ се появява на мястото на паметника на 1-ви и 6-ти полк. И успя – нито веднъж представител на общината не разказа историята на тази замяна на паметници. Не беше споменато, че част от паметника е била разрушена от бомбардировките и не е бил възстановен. За представителите на общината сякаш историята беше поредица от прояви на реваншизъм.
Беше неприятен разговорът между община и неправителствена организация какво правим с града, с паметта, с историята. О участието на представителката на СО Силвия Христова се разбра как институцията разговаря с гражданите, как работи с експертите. В студиото на „Денят започва с култура” Христова се учудваше от недоволството от демонтажа на паметника, което изразява арх. Делчо Делчев от група „Трансформатори“, защото, както тя обясни, сдружението е било финансирано от общината по програма „Европа“ да проведе дискусия и две години са ги чакали да убедят гражданите да харесат паметника на проф. Старчев. Но софиянци не са се повлияли от техните дискусии... Странна поръчка, плачеща сама по себе си за журналистическа дискусия!
Опасно е, когато в публичното говорене представителите на институции създават заблуждаващата картина, че един паметник е разрушен при построяването на друг. Защото за много от хората в града паметниците са свързани и с лична, а не само с национална история. И е опасно в телевизионно студио представител на институцията да заявява, че вижда неправителствените организации като изпълнители на поръчки на общината, които да накарат някого да замълчи.
Затова е интересна грижата за разказите за града, която говорещите изразяваха в студиото на БНТ. Художникът Красимир Терзиев видя прибързаност в демонтажните действия на общината заради предстоящото председателство на Съвета на Европа (за отбелязване е, че Терзиев е един от малкото, които доизказват докрай какво ще председателства България. По-често дори и журналистите казват „председателството на България“). И задаваше въпроса какво ще разказваме за дупката, която ще бъде оголена по пътя на европейските гости. Александър Кьосев каза, че най-малкият проблем са европейците и предпочиташе да връща телевизионния разговор към паметта и историята.
И все пак, чу се грижата за още един разказ, или по-скоро, още едно послание, което ще произведе демонтажът на един паметник. Яра Бубнова се запита какво ли виждат художниците в този разказ? И какъв е смисълът от работата им, ако знаят, че това е краят й?
Междувременно, в събота срещу неделя някой запали крана, който демонтираше паметника. И телевизиите си намериха нов сюжет.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
