Значима идея, детски филм
„Окджа” (Okja), 2017, САЩ/Южна Корея, 107 минути, режисьор Бон Джун Хо, продуценти: Чои Ду Хо, Деде Гарднър, Люис Ким, Джеръми Клайнър, Со У Шик, Бон Джун Хо, Тилда Суинтън и др.; сценарий: Бон Джун Хо, Джон Ронсън; оператор Дариус Конджи, художници: Ли Ха Джун, Кевин Томпсън; в ролите: Ан Со Хьон, Тилда Суинтън, Джейк Джиленхол, Пол Дано, Лили Колинс и др.
Показан в главния конкурс на Кан 2017.
На фестивала в Кан „Окджа” бе освиркан в самото си начало – заради технически проблем, а и защото е на Netflix, ерго, от интернет, и няма място в най-престижния конкурс в света. След „Военна машина“ (вж. „Култура“, бр. 23 от 2017) Брад Пит отново е със стрийминг гиганта – този път като един от изпълнителните продуценти. И Netflix отново са направили филм с важна тема. Този път – сатира, свързана със стратегиите на хищната месодобивна индустрия.
2007, Ню Йорк. Луси Мирандо (Тилда Суинтън) крачи на високи токчета и рекламира възраждането на дядовата си компания „Мирандо“. Тя е налудна и направо зловеща блондинка с бяла рокля и ярко начервени устни. И така, 26 модифицирани суперпрасета, обявени като нова чилийска порода, са разпръснати между 26 фермери в 26 страни по света. Трябва да се отглеждат старателно и хуманно, а след това да се хапнат като най-вкусното месо.
Десет години по-късно. Южнокорейска планина. Тийнейджърката Миджа (Ан Со Хьон) си играе във водата със своята домашна любимка Окджа – гигантско създание, нещо средно между прасе, хипопотам и слон. Момичето й дава райски ябълки, лови риба с ръце, прасето грухти и плува. Дядо й я вика с микрофон за вечеря, тя спи върху Окджа. На фона на тиха музика вечерят. Идилия. Но внезапно идва Мундо (Йоон Джеи), изважда устройство зад ухото на суперпрасето, а подире му се тътри филмов екип начело със зоолога Джони (Джейк Джиленхол), който е лицето/шутът на компанията. Той обявява пред камерата, че е обиколил всички фермери, за да реши кой ще бъде поканен на Super Pig Fest в Ню Йорк. И залага на Окджа. Снимат се сред тъпи шегички. Дядото казва на Миджа, че е сънувал родителите й и трябва да отидат бързо при тях. Край гробовете им в гората й подарява златно прасенце – цяло кюлче. Едно време се е давало на дъщерите като сватбен подарък, но сега той й го връчва, защото ще вземат Окджа. „Тя сега е знаменитост“, казва й. Миджа хуква. У тях – тишина. Със златното прасенце и куп монети Миджа, облечена в червено яке, потегля за Сеул. Зад кадър подрънква китара. Метрото – човешки мравуняк. Познаваме Миджа по якето. Отива в офиса на „Мирандо“. Не я пускат. Счупва стъклена стена, бута електрическо дърво, втурва се вътре, вижда как товарят Окджа, преследват я, тя тича към своето суперпрасе. Камионът потегля, тя го следва, а после се качва отгоре. Зад кадър – жизнерадостна мелодийка. Мъже с маски от друг камион ги принуждават да спрат – еко екстремисти. Свалят Окджа от камиона, тя тръгва с Миджа, в метрото чупи, де що види. Зад кадър звучи You Fill Up My Senses на Джон Денвър. Полицаи стрелят, еко екстремистите охраняват момичето и суперпрасето. След като са отново в камион и си махат маските, лидерът им (Пол Дано) обяснява на Миджа, че са защитници на животните. Разобличават кампанията на „Мирандо“ - като рецитал. Мисията им е да спасят хиляди прасета. Зад кадър отново звучи жизнерадостната мелодийка, в корпорацията Луси е трескава. Миджа пристига в Ню Йорк с учебник по английски за начинаещи. Многолюден и пищен парад на компанията за Окджа. Луси: „Това е моят проект!“. Облечена е като кукла Барби. Еко екстремистите създават суматоха. Провалят лелеяната акция на Луси. Сломена, тя запалва розова цигара. Междувременно се появява и дръпнатата й и делова близначка Нанси (Тилда Суинтън) – с къса руса коса, очила, яке. В тъмното виждаме стотици суперпрасета зад мрежа. И зооактивистите се провалят. Миджа се оказва в кланицата. В последния момент спасява Окджа – при вида на златното прасенце Нанси кандисва да я освободи. В тъмното малко суперпрасе се промушва през мрежата. Отново са в планината – вече четирима.
Силна и актуална е идеята на филма. Грандиозен е размахът на продукцията. Но язвителната разправа с ГМО, корпоративната алчност, потребителското общество, нефелността на еко екстремистите, телевизионната манипулация и т.н. е реализирана наивно и схематично. Въпреки че действието е динамично и се следи като трилър, някои сюжетни линии изпадат по трасето. Филмът си е направо детски – колкото и виртуозна да е Тилда Суинтън (ако си спомняте, тя изигра смешно близначки, но жълти репортерки, и в „Аве, Цезаре!“ на братя Коен), колкото и да се стараят другите изпълнители, колкото и импозантно да е суперпрасето Окджа, колкото и красиво да е снимал Дариус Конджи, колкото и саундтракът да е находчив...
„Окджа“ си прилича с предишния филм на южнокорееца Бон Джун Хо (1969) „През снега“ (2013) по значимата тема, структурата и присъствието на Тилда Суинтън (абсолютно неузнаваема и с фибичка в тъмната коса). Той разказва за края на света във влак, който обикаля земята сред мраз, настъпил като отговор на глобалното затопляне; за класи, революция, крах... Онзи филм е суров и свиреп. А новият филм е сякаш поръсен с пудра захар. И все пак въздейства.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
