Ходене по буквите , брой 26 (3171), 07 юли 2017" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Дубравка Угрешич. “Европа в сепия”. Преведе от хърватски Жела Георгиева. София: издателство “Панорама”, 2017. Цена 16 лв.
Читателите ще разпознаят теми и мотиви от публикуваните в нашия вестник два разговора – бр.28/2002 и бр.4/2017 - със знаменитата писателка и есеистка. Дори бих рискувал да определя цялата книга като огромно есе, в което органично се преливат едно в друго отделните по-малки произведения. В този план “Европа в сепия” е монолит - нещо повече, надгробен паметник на онази черно-бяла Европа на стриктно разграничените ниска и висока култура; Европа, която вече покафенява като стара фотография. Неотдавна Александър Кьосев припомни тезата си, че днес можем да говорим за три литератури - национална, световна и глобална. Изваждам пред скоби факта, че Дубравка Угрешич е самоизтръгнала се от своя хърватски корен авторка. Съдейки от общия тон на “Европа в сепия” обаче, тук старомодната вече световна литература оглежда всички рани, които й е нанесла глобалната литература чрез комерсиализацията. Не точно оглед. По-скоро уморените проклятия на губещия. Дубравка Угрешич подлага съвременната литературна конюнктура на всеобхватна и безмилостна критика, илюстрирайки я с анекдоти от своето литературно житие битие. При това, критика отвътре, тъй като Угрешич е от най-желаните гости по литературните фестивали на глобалното село, които тя е направила буквално на бъзе и коприва (чудя се дали организаторите на Софийския литературен фестивал щяха да я поканят през декември миналата година, ако бяха прочели страниците, които посвещава на фестивалите и принудата да участва в тях; щяха, разбира се). Естествено, можем да четем клюкарски “Европа в сепия” и да разпознаваме кои български персонажи срещаме, пощипнати в нея, но залозите на книгата са по-високи - безпардонната Дубравка е разузнавач в бъдещето на това, което машинално още наричаме литература. И тя едва-едва скрива под цинизма тъгата си по ценности, които вече са поставени на косъм. Прочее, писателката на много места демаскира и постиженията на феминизма и убедително доказва, че и при съвременните обстоятелства жените продължават да бъдат низпоставени в литературен план и градят своя културен просперитет върху самоколонизиращи се предпоставки. И още, и още наблюдения на наистина освободен от предразсъдъци и стереотипи човек. Ето пример: Фразата, че литературата не познава граници, е изтъркана. Не трябва да й се вярва. Не познават граници само литературите, писани на големите езици, те пътуват без паспорти. По-точно, авторите, представителите на големите литератури, си пътуват всеки поотделно, а голямата литература стои зад тях като убедителна гаранция. Малките литератури пътуват, размахвайки агресивно своите национални паспорти. По-точно, те пътуват колективно, защото националната общност е единственият гарант за тяхното съществуване. Писателите – изтръгнати или самоизтръгнали се – пътуват с винаги съмнителен паспорт. Угрешич отдавна не цепи басма никому и затова снове непобедимо между националната, световната и глобалната литератури, без да усяда никъде.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”