Съвременният любителски театър - тенденции
ХХ национален фестивал на любителските театри с международно участие – Каварна, 29.5. - 4.6.2017 г.
През последните десетина години се създадоха много фестивали на любителския театър в България. Те се обособиха и тематично: на комедийния спектакъл (Тополовград), детски и младежки (Велико Търново, Русе, Севлиево, Варна, Шумен), на камерните театри (Свищов), на селските театри (с. Драганово и с. Кортен), на балканската драматургия (Лом, Козлодуй). Фестивалът в Каварна събира в едно тези жанрове, тоест, той дава възможност да се види цялата палитра на съвременния любителски театър. Ето защо интересът към него е голям. Затова се създаде и селекционна комисия, която да определя участниците във фестивала от многобройните заявки за участие. В програмата му има и представяне на един състав от чужбина. И това също е част от неговата привлекателност. Така с годините той се превърна най-мащабният форум в България, където се виждат най-новите тенденции в областта на любителското театрално изкуство – най-вече като съвременен дух на този вид театър.
Фестивалът е свързан името на един от големите български театрални критици и изследователи – проф. Гочо Гочев (1913-1991), родом от Каварна. Театралният състав на читалище „Съгласие”, където се провежда форумът, носи неговото име. Логото на фестивала през 1998 г. е изработено от художника Христо Градечлиев, дългогодишен художник на в. „Култура”, също родом от Каварна.
ХХ юбилейно издание на фестивала зримо показа всички белези на съвременния любителски театър. В програмата се представиха състави, в чиято изява имаше максимално приближаване до критериите на професионалния театър. Техните спектакли бяха белязани с интересна режисура, силни актьорски постижения, качествен избор на пиесата, съвременна рефлексия в изграждането на всички компоненти на спектакъла и внушенията му върху зрителя. Тъкмо тези постановки станаха и носители на големите награди на фестивала: „Всяка година по същото време“ от Бърнард Слейд (Общински театър - Несебър), „Мисия Лондон“ от Алек Попов (Дом на енергетика - Козлодуй), „Любовен лабиринт“ от Ж. Жиняк (Театрална трупа „Мелпоарт“ - Нови пазар), „Прецакани“ от „Пощенска кутия за мръсни приказки“ (Театрална трупа „В. Купенов“ при НЧ „Изгрев 1927“ - Обзор), „Гара за трима“ от И. Балабко (Читалищен театър „Проф. Г. Гочев“ - Каварна), „Чума“ по Йордан Йовков (Любителска трупа „Асорти“ - Своге), „Детектор на лъжата“ от В. Сигарев (Долна Оряховица).
Интересни търсения имаше и при представянето на младежките състави, където амбицията към един по-освободен от традиционализма театър по начало е най-ярка. Остра съвременна импулсивност имаше в постановки като „Подвижни образи“ от Т. Пратчет (Театрален клас „Инфаркт“ при Медицинска академия - Варна), „Бели нощи“ по Достоевски (ДЮТ „Златното ключе“ при ЦПЛТ - ОДК-Варна), „Да живеят приказките“ (Куклено-театрална школа при Куклен театър „Дора Габе“ - Добрич), „Слово и вера“ по народни песни (Трупа „Асорти“ - Своге).
Много чар и обаяние донесе в атмосферата на фестивала участието на балетен детски състав от Центъра за детско театрално творчество „Синя птица“ от Подолск, Русия, който представи с много майсторство от страна на малките изпълнители балетния спектакъл „Очарователна класика“.
В останалите представления се наблюдаваха две тенденции. В първата се наблюдаваше някаква прекомерна амбиция на режисьорите-ръководители да изявят повече своя режисьорски натюрел и да поставят пиесата в жанр и тълкувание, което затруднява изпълнителите. От тези постановки лъхаше прекалена претенциозност. Явно в модерните търсения, специално в любителския театър, се крие и известен риск.
Втората тенденция пък бе другата крайност. Това бяха спектакли, които оставаха само до очарованието и възрожденското умиление на някогашния емоционално приповдигнат читалищен театър, който буди симпатии с любовта, предаността към театъра от страна на своите изпълнители.
Определено юбилейното издание на фестивала в Каварна показа, че в любителския театър (както и в професионалния) текат разнообразни процеси, които са динамични и изменят картината му непрекъснато. Но мисля, че основно правило в него, за да бъде той вълнуващ и максимално талантливо направен, трябва да важи правилото „Любителски театър без любителщина!“. А за това е необходимо творческа инвенция, гражданска енергия и майсторство в художествена мяра, която е особено валидна и специфична за любителския театър.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
