Бащите не си отиват
“Бащите не си отиват”, сборник от 24 истории, написани от 24 деца за бащите им. Издателство ICU, 2017
Тази книга е благодатно податлива на множество прочити. Тя може да бъде четена като сборник любовни писма, като многогласна песен за преодоляването на тъгата и загубата в различни периоди от живота на човек, като надничане в интимния свят на българското семейство, което разбираме толкова малко, лековерни в желанието си да намираме само правилни отговори.
За мен най-важен е прочитът като история на бащинството в най-новата, хаотична, жива, наша история.
За бащинство говорим рядко. Майчинството почти изцяло е окупирало родителското пространство. Имаме си бегемама, майки орлици. Майки юнашки. Самотни майки. Жените обират и наградите, и негативите в публичното пространство, отделено на родителството. Струва ми се, мъжете рядко говорят за себе си като за бащи, проявяват любов или споделят публично нещо, свързано с децата или с бащинските им чувства.
В тази книга, както често и в живия живот, бащите са не многословни. Същинските герои в тази книга са порасналите деца и те имат думата.
Така разказите в “Бащите не си отиват” запълват част от празните инак контури на бащинството в публичното пространство, показвайки бащите през погледа на децата им. Доверчиво надничане отдолу, поглед право в очите в опит да отстоиш правотата си, болезнено вглеждане в спомените, в “ами с татко как беше?”. Ние такива разговори водихме ли? Моят никога не ме е носил на конче!
Четох книгата няколко пъти и ми се прииска да имаше и вариант, написан в съавторство между деца и бащи. Да извадим на бял свят и да запазим гласовете на бащинството, не само да ги възстановяваме. Да се научим да говорим за смъртта и загубата, преди да ни сполетят. Понеже често, преди ние да загубим бащите си, те са губили своите. Както нашите деца един ден ще останат след нас.
И въпреки че 230-те страници се прелистват неусетно, “Бащите” не са леко четиво, особено за онези от нас, които имаме сложни отношения с родителите си (а кой няма). В думите на другите деца изведнъж оживява твоят собствен баща, пита отново защо кръстът ти е гол, къде ти е бележникът и едновременно с това дяволито се подсмихва, преди да се стопи отново в спомените ти.
Откъдето не, няма да го пуснеш да си отиде.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
