Тази шарена птица – Черната кутия
„Черната кутия”, един от трите международни театрални фестивали, базирани в Пловдив, и в 11-ото си издание показа жизненост и желание да направи свои забележителни прорези в необятното като разнообразие на форми поле на съвременния театър и танц.
Силно начало с „Джоузефина” на белгийската ChaliWate Company. Кръстосват се пътеките на мъжа и жената – и те могат да бъдат като дубъл един на друг, като ръкавица за другия, но и не само. Историята на един мъж и една жена, които живеят заедно – един с друг, един в друг, тя е неговият инструмент, той може да свири върху всяка част от тялото й, но те не са идеалната двойка. Фрагменти от живот и интимност, изпълнени много чисто. Прекрасни са, когато се обичат и с увлечение танцуват, но тя буквално му се качва на главата и той естествено се защитава. Типично представление за природата/натюрела на „Черната кутия” – гранични жанрове, използване на средства от арсенала на модерния танц, гимнастиката, акробатиката, цирка... Не е чист движенчески театър, защото композицията съдържа и вербална поезия. Актрисата Сандрин Еуро произнася текстове, написани от режисьора и драматург Хавиер Дюрингер, нобелиста за литература през 2000 г. Гао Синдзян, белетриста и художник Анри Мишо. Тялото и думата се държат много интимно. И диалогът между тях е в ритъма на фадото и тангото. Отсъстващата и вездесъща Джоузефина се изпълнява от актрисата Сандрин Еуро, която се оказа с български корени от Пловдив – нейните дядо и баба са изминали дълъг път до Чили, след това през Перу, Швейцария, Франция до Белгия. Спектакълът е с много престижни награди от фестивали в Канада, Мексико, Испания, Белгия. Сандрин и нейният партньор Сикер Дюриу заминаха от Пловдив за Авиньон, където в продължение на месец ще играят „Джоузефина” пред фестивалната публика.
Специфичното за 11-ото издание на „Черната кутия” е, че някои от най-интересните спектакли са инспирирани/вдъхновени от живота на големи творци – Фрида Кало, Джакомети. А гвоздей в първата Вечер на съвременния танц беше танцовата миниатюра „360º” на iMEE Dance Company на Спенсър Гавин Херинг, съосновател и хореограф, и на Андрея Даун Шели – основна изпълнителка, която е вдъхновена от Редицата на Фибоначи в природата. „360º” или движението и духът на сродни души, постигане на пълнотата, целостта на кръга. Един интимно ориентиран танц между две души, преплетени в 360 градуса, независимо от разликата във възраст, пол, религия. Отличната Андрея Даун Шели, излязла като от картина на класически майстор, е Вездесъщият дух, но и Жак Волф и Мелани Мартел в ролите на сродните души показват танцово майсторство от висока класа. 18-минутната миниатюра беше част от Вечерта на съвременния танц, доминирана от участието на две компании от Тайван. За пръв път на „Черната кутия” се представя изкуството на тази далекоизточна страна. Изненадващото в представянето и на двете компании е съчетанието на безупречно изпълнени танцови техники – от кунг-фу и танго доcontemporary dance, с теми от актуална социална проблематика.”iShade” е инспириран от измамите, подмяната в популярни храни, като „пудинг” и „милк”, на хранителни предприятия и скандалите и двойствеността на политиците. Хореографът Еди Лин е вплел личната история на двама обичащи се и танцуващи „Ла Палома” в социалните конфликти.
Но и „Before Sunrise”/Преди изгрев, чието заглавие напомня един филм с Жули Делпи, е красив танцов разказ на човешки теми, в които са вплетени съревнованието, единоборството, борбата за надмощие. Хореографията и изпълнението са на две сестри близначки от Тайван – възпитанички на школата „Марта Греъм” в САЩ, а в музикалното оформление се чуват части от „Четирите годишни времена” на Антонио Вивалди. Във втората Вечер на съвременния танц видяхме Томас Даниелис, прекрасен танцьор от Австрия, когото познаваме от предишно издание на феста. Той, както и американците, взе участие и като педагог в работните ателиета. Даниелис не залага на видеопрожекции и вербални внушения, той ни представя танц без допълнителни опори.
Животът на Фрида Кало е вдъхновение за киното и театъра. За Яфит Леви от Израел той е двойна творческа задача – тя е авторка на текста и изпълнителка в „Пуши като мъж”. Фрида е наистина нейната героиня – актрисата мери с невероятна изобретателност Камерната сцена на Драматичния театър в Пловдив, постоянна локация за фестивала. Неизчерпаем темперамент я кара да еквилибрира с патериците, подпиращи болното тяло на героинята й. Авторката е избрала част от отношенията с най-близките й – майка, баща, съпруга Диего Ривера, епизоди от драматичната й съдба. С максимална всеотдайност и искреност актрисата води монологичната изповед за живота и творчеството й. Спектакълът е решен като своего рода разсъбличане/разголване - буквално една след друга тя смъква части от обвивката на дрехите, но това е и една разголваща изповед, която води до катарзис, до приемане на неизбежното – ампутация на единия крак. Тялото все пак остава до края стегнато от кожените каишки на корсета. Без да е движенчески, спектакълът се възприема и като такъв - разнообразно раздвижен, гъвкав емоционално, жестово, всякак. Сякаш в противовес на скоковете с патерици е друг спектакъл, повлиян, вдъхновен от живота на гениален артист – скулптора, живописеца, графика Алберто Джакомети. „Вечерна сянка” е избродиран от образи в движение, портрети от живота, истории за вглъбеност и смирение, тънки, фини детайли. Представена е гледната точка на жените от обкръжението му – майка му Анета, съпругата му Анет и любовницата Каролина. Трите персонажа се изпълняват от една актриса – Киара Микелини, режисьор е Алесандро Сера, а спектакълът е на „Театроперсона” от Италия. Цялото представление представлява осветяване на невидимите трептения или по-скоро, незабелязваните с просто око в ежедневието.
Между спектаклите репери, оформящи интернационалното лице на фестивала „Черната кутия”, двамата директори – артистичен и изпълнителен, Слава Младенова и писателят Недялко Славов, бяха създали среда, характерна от много години за артистичния и бохемски дух на Пловдив. Филмът „Хеликоптер” за Кольо Карамфилов от поредицата „Умно село” на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов по не търсено стечение на обстоятелствата се показа в деня на Черешова Задушница, а в клубната среда на „Петното на Роршах” Людмил Станев и Петър Желев представиха „Кушетките” от Ален Жиро. Пловдивският принос към фестивала бяха харесваният спектакъл на Пловдивския куклен театър „Дама Пика” по А. С. Пушкин и три миниатюри на Танцовите студиа „Пантарей” и „Дуенде”, както и на режисьорката Яница Атанасова.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
