Тонове на предсмъртието
ХХI Австрийски музикални седмици бяха открити от Софийската филхармония. Всъщност, по нищо не се разбра, че започват, единствено мъничката листовка, която ми бе пъхната в ръката на влизане в зала „България”, ми съобщи каква е по-нататък програмата на „Седмиците...” – в края на май, на площада пред НДК, от двореца Шьонбрун ще се предава концерт на Виенската филхармония, а след това, през юни, виенски ансамбъл от челисти ще свири в няколко града и (кой знае защо) в пещерата „Съева дупка”. С което фестивалът приключва. Доста различно изглеждат седмиците в сравнение с предишните, особено началните си издания.
Но концертът-откриване на филхармонията бе с музика, към която се връщаш отново и отново, както и със заслужаващо внимание музикантско присъствие. Две предсмъртни творби съставиха програмата под надслова Es ist genug (Достатъчно е!). Това е заглавието на хорала, който Бах влага в своя кантата, а Албан Берг полага в адажиото на втората част на своя Концерт за цигулка. Хоралът с текста Достатъчно е! Господи, когато ти е угодно, дай ми покой влиза в партитурата с гласа на солиращата цигулка, контрапунктиран от фаготи и виоли. Солиращата цигулка тук бе на Албена Данаилова – сериозен, умен, но и чувствителен, емоционален музикант. На диригентския пулт бе Йоханес Вилднер. Само инерцията и своеобразната леност е причина за много рядкото звучене на този концерт в България след неговото първо у нас изпълнение преди 50 г., пак с филхармонията, от Георги Бадев с Константин Илиев. А това е музика, изтръгната от душата на особено раним човек с рядко комплицирана съдба. При това създадена „В памет на един ангел” – 18-годишната Манон, дъщеря на Алма Малер-Верфел и Валтер Гропиус, която умира от полиомиелит. И в същото време е музика, която, колкото по-екзактно се изсвири, без допълнителни „подправки” в прочита, толкова по-силен е нейният драматизъм, толкова по-дълбоко е внушението й. В своя въздействащ инструментален разказ Данаилова ясно очерта характера на отделните мелодически фази на концерта – особената дванайсеттонова серия, върху която е изграден, и народната песен от Каринтия, после „изстреля” бурното начало на втората част в действен синхрон с оркестър и диригент. Красиво се сливаше с различните цветове на флейти, корни, в предписаната от композитора свободна, заредена с великолепни инструментални идеи каденца, бе неудържима в последвалата много бурна ритмична фаза на частта, за да ни въведе в хорала с приглушен, смирен звук, продължен от матови кларинети, върху които нейната цигулка сякаш бродеше в самотна болезненост. Към самия финал се получи разнобой между емоционалния заряд на соло цигулката и някак уморения равнодушен оркестър, който просто стигна до края заедно с нея. Не разбрах защо така спадна оркестровият тонус накрая.
Във втората част концертът продължи с Меса № 6 в ми бемол мажор за петима солисти, хор и оркестър, създадена от Шуберт също в годината на смъртта му. Фантастична музика, при която предчувствието за края е съвсем осезателно (в последната част, Agnus Dei, тромпети и тромбони звучат съвсем апокалиптично). Солистите се включват само в три от шестте части на композицията, почти цялата тежест пада върху хора (диригент Славил Димитров), който излъчваше увереност, стабилност, солидна ансамбловост и спятост с мека звучност, изваяни легати и интензивност и убедителност в тихите динамики, при това с почти съвършена артикулация. Единствено в полифоничната фактура (фугите) на текста, при пеене маркато в по-силна динамика, общата звучност ставаше някак по-груба. Солисти бяха Цветана Бандаловска, Валентина Куцарова, Георги Султанов, Михаил Михайлов и Антон Марков – културни, знаещи певци с опит в ораториалната музика, напълно в желания ансамбъл, който Вилднер ръководеше стабилно и опитно без забележими степени на изразителност в жеста. Самото произведение също е голяма рядкост в концертния ни живот. Да, трудно е, но е наситено с поезия и тонова красота, независимо от стандартния латински текст. Достатъчно е да бъде изтълкувано правдиво, с необходимата доза ансамблова и вокална култура. Което на концерта бе постигнато до голяма степен.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
