Рискът да живееш удобно
Марк Гудман. „Киберпрестъпления”. Превод от английски Елена Павлова. Милениум, С., 2016
Всеки път, когато имаме нужда от информация, запитваме „чичко Гугъл“ и се чувстваме доволни да получим бързо отговор. Намираме рецепта, лекарство, хотел и се радваме на удобството, наречено киберпространство. Задавали ли сте си обаче въпроса защо услугите на Гугъл, Фейсбук, Туитър и Ютюб са безплатни? Кой плаща цената на нашето удобство? „Рекламите“, най-вероятно ще кажете, но това не е верният отговор. Много малка част от милиардите приход на Гугъл например идват от публикуваните реклами. Истината е, че добрият чичко следи своите потребители в мрежата през цялото време, чете кореспонденцията им и събира данните в досие на всекиго. За един ден компанията обработва един милион гигабайта информация, после я продава на този, който би пожелал да я купи: работодатели, застрахователи, фармацевтични компании, хотелски вериги… И това е само връхчето на айсберга с проблемите в дигиталния свят.
Киберпространството вече съдържа всички данни за нашата собственост. Представата, че сложните пароли ни защитават, е твърде наивна. Ако хакер си науми, че иска да влезе в нашия компютър, играта ще приключи за броени минути. Същото се отнася до институциите с архиви, например съда, общините и приходните агенции. Вярата, че антивирусните програми могат да противодействат на онези петдесет хиляди вируса, които се появяват всеки ден, е пълна илюзия; дори програми като МакАфи и Нортън улавят само 5% от зловредния софтуеър, защото просто не знаят какво да очакват. През 2013 от Адоб систъмс са откраднати 38 милиона данни на кредитни карти. Още преди края на същата година 17-годишен руски хакер източва през пост-терминалите на верига Таргет 110 милиона данни. През 2014 групичка руски герои събират конфиденциалните данни на 1,2 милиарда потребители от 420 хиляди сайта. И ако още не сте пострадали, това най-вероятно е въпрос на случайност; просто няма толкова много крадци.
Но нека прежалим собствеността си и стигнем до дъното на проблема: живота ни. През 2008 поредица от трамваи в Лодз правят странни маневри и дерайлират; има стотици ранени. Оказва се, че един 14-годишен ученик е хакнал трамвайната мрежа и размества стрелките според своите настроения. Това наистина е детска игра в сравнение с последствията от терористичния „хактивизъм“, който е в състояние да получи достъп до националната електропреносна или газова мрежа, до диспечерската система за спешни случаи, до контрола на въздушния трафик, управлението на големите язовири и на пречиствателните станции… Всички те зависят от Интернет, за да изпълняват своите функции. Тук можем да изпитаме радост от факта, че България все още е слабо развита кибер държава; дори в закъсненията на столичния транспорт има нещо успокоително: те подсказват, че липсва единна система за контрол на превозните средства.
Всичко това и още много неща научаваме, разказани увлекателно, в книгата „Киберпрестъпления“ на Марк Гудман. Авторът повече от двадесет години работи последователно в полицията на Лос Анджелис, ФБР, Интерпол, НАСА, специализиран в областта на компютърните престъпления. Накрая основава организация, наречена „Престъпления на бъдещето“, в която различни експерти изследват отрицателните последствия от внедряването на новите технологии. Все пак целта на неговата книга не е да предизвика паника, оголвайки кошмарите, които не виждаме, а да подготви днешните жители на земята за тяхното близко бъдеще. И макар че е виждал престъпления, каквито малко полицаи са способни да си представят – в области като роботиката, изкуствения интелект, триизмерния печат, синтетичната биология, Гудман отказва да се отчае. Той дори твърди, че е оптимист за нашето общо бъдеще, стига само да успеем да предвидим и предотвратим утрешните престъпления днес, още преди да сме стигнали до точката, от която няма връщане. Стига само…
А що се отнася до нас, българите, ние също сме споменати в книгата на американското суперченге: наистина, сред страните, в които престъпните хакерски групи стават все по-ловки и гъвкави. Но пък Интернет е роден от Министерството на отбраната в САЩ, докато ние сме дали почтения Джон Атанасов.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
