Евгений Евтушенко (1932 – 2017)
Отиде си последният от кохортата на шестдесетниците – невероятните поети на 60-те – Бeла Ахмадулина, Булат Окуджава, Роберт Рождественски, Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко.
Легендата Евтушенко. Поетът, който написа, че „поетът в Русия е повече от поет“ - думи, с които продължи диалога, започнат от Николай Некрасов: „Ти може да не си поет, но трябва гражданин да бъдеш“. Поет, за когото социално обагреният жест бе издигнат в култ. Позата, жестикулацията във всичките му изяви бяха призвани да допълват словото. Оттам и любовта му към пъстрите сака, които изглеждат като ярка рамка на лириката му, продължение на футуристичния епатаж от началото на XX век.
Самият Евтушенко обяснява другояче страстта към цветното – със сивото детство в Сибир, с безкрайните редици от „сиви“ лагерници, които се различават само по номера на гърба си. Дори в завещанието му прозира жест – желанието да бъде погребан до Борис Пастернак в Переделкино.
Евгений Евтушенко остава в новата руска литература преди всичко като поет. Той пише проза, публицистика, мемоари, сценарии, снима се в киното, но за световния читател е един от знаменитите поети на XX век. Издава първата си книга „Разузнавачи на бъдещето“ през 1952 и става най-младият член на Съюза на писателите. През 60-те, заедно с поетите, по-късно наречени „шестдесетници“, чете стихове на поетическите вечери в Политехническия музей в Москва - вечери, които стават символ на епохата на „размразяването“.
По-късно самият Евтушенко ще осъзнае като дебютни книгите си „Шосето на ентусиастите“, „Обещание“, „Станция Зима“. Именно в тези сборници поетът се изявява като глас на новото поколение, което през 60-те е глас на милионите, пробудени от „размразяването“, искрен и честен глас в опитите си да надвика партийната литература, литературата на официоза. Поезията му е злободневна до памфлетност («Бабий Яр», «Наследниците на Сталин», «Казанският университет»). Тя засяга почти всички аспекти на съвременната му действителност – Пърл Харбър, Кубинската революция, разстрелите на Майдана, събитията в Крим и Донбас и пр. „Аз родината своя обичам, но мразя държавата“ се повтаря 8 пъти в едно от стихотворенията на Евтушенко.
Когато през 1963 г. публикуват автобиографията му във френски всекидневник, изведнъж в СССР престават да го печатат за известно време, а заради среща с президента Никсън през 1972 г. го поставят под наблюдение.
Но Евтушенко далеч не е антисъветски писател. Знаменитото стихотворение „Искат ли руснаците война“ („Хотят ли русские войны”) за дълги години е визитна картичка на съветската епоха, твърдяща, че руснаците желаят само мир на света. Известно е, че друг емблематичен поет на XX век - Йосиф Бродски, е много ярък негов отрицател.
През 1991 г. Евтушенко се премества да живее в САЩ, където преподава в университет в Оклахома. Номиниран е за Нобелова награда, но става носител на две италиански литературни награди: Джовани Бокачо и Гринцане Кавур.
Поетът Евтушенко е гостувал няколко пъти в България. На неговото име през 1994 г. е наречена малка планета в Слънчевата система.
Една вселенска почит към поезията.
Магдалена Костова-Панайотова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
