Една погрешна добра идея
Много често става въпрос за безусловен базов доход, сума, изплащана месечно на всеки член на една нация. Всеки, независимо от състоянието си, би се възползвал от нея. Тази сума, покриваща елементарните нужди на един индивид, би направила ненужни съществуващите днес помощи, премахващи временно трудностите, дължащи се на липсата на ресурси (социална помощ) или на загубата на заетост (помощи за безработни).
Безусловният базов доход (ББД) би бил отговор на структурната безработица, дължаща се на бързото изчезване на заетостта поради автоматизацията (заместването на човека от робота) и информатизацията (заместването му от компютър). Дефакто, този въпрос би трябвало да бъде решен: след като са покрити базовите нужди на всички индивиди, то не би било нужно те да си намират работа.
Получателите на социални помощи и на помощи за безработни най-общо приемат позитивно предложението за безусловен базов доход: в него те разчитат средство за преодоляване на свързаната с помощите стигма, както и на унижението от бюрократичното подозрение в опит за злоупотреба. Разбира се, твърде далеч е възможността да се постигне законодателство за безусловния базов доход, но неговото евентуално прилагане повдига множество въпроси.
Например, каква е цената на раздаването на непренебрежими суми на хора, нямащи никаква нужда от тях? Още по-основен въпрос: безусловният базов доход предоставя ли решение за глобалното изчезване на труда или е просто неговото заскобяване; разбира се, остава и истинският въпрос за едно справедливо разпределение на създаденото икономическо богатство. Етически и морално това представлява въпрос, който отива далеч отвъд икономическите аспекти - като труда и заетостта – и той не може да се разреши с просто монетарно решение, независимо дали става въпрос за безусловен базов доход или за застраховка за безработица. Трудът и заетостта имат и измерение, различно от финансовото: те засягат социалната връзка и личното равновесие.
Друго питане: как да предпазим безусловния базов доход от цялостното му или частично „изяждане” от финансите? Спомняме си покачването на наемите, вървящо ръка за ръка с покачването на заплатите. Също така се сещаме за даваната в САЩ помощ от 4000 долара на новите притежатели на собственост, което съвсем скоро след това покачи със същата сума цените на жилищата.
Друга възможност: безвъзмездността. Един по-стар пример също може да бъде поучителен. Рибарите изразяваха своето разочарование от факта, че понякога техните усилия са довеждали до нулев доход: липсата на търсене на техния улов има за резултат завръщането у дома с празни джобове. Те претендираха за установяването на „цена на изтегляне от пазара” или „минимална цена” и го постигнаха: сумата е нищожна, но поне не се връщаха у дома без нищо.
Знаем – или е лесно да отгатнем - какво всъщност се е случило: минималната цена се е превърнала в нормата и много рядко се случва цената да отлепи от това ниво.
Рибарите са загубили изключително много. Можем да си представим по същия начин как месечната заплата на множество наети изтънява до... 1 евро. И това символично евро би предоставило гордостта на заплатения труд над прага на безусловния базов доход. Още веднъж пътят към ада би бил постлан с добри намерения.
Няма ли по-добър начин да се отговори на нуждите на получателите на помощи? Да, разбира се: насочвайки сумите, които биха могли да бъдат събрани за един безусловен базов доход, за безвъзмездно осигуряване на най-необходимото (храна, подслон, транспорт, свързаност), мярка, която, обратно на безусловния базов доход, не би била консумеристка в своята логика и която заедно с това би допринесла за опазване на околната среда. Безвъзмездността би отговорила също така и на недоброжелателната критика, която предварително се отправя към този доход и според която неговите получатели ще „изпият полученото”: нито дрогата, нито прибягването до проституция, нито залаганията или лотариите в действителност са част от най-необходимото.
Le Monde, 24 януари
Превод от френски Димитър Божков
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
