Ивайло Дичев:
1. Кои са положителни събития или тенденции в българската медийна среда през 2016 г.?
2. Кои са отрицателните събития или тенденции?
Разбира се, трудно е да се намерят положителни неща в замърсената медийна среда. И все пак, едно бие на очи – спонтанният критичен рефлекс на социалните мрежи.
Например, падна сняг през януари и ни заливат с поредния евъргрийн (евъруайт?) за невиждан студ, ужас, плюс героизъм на властта. Но успоредно с това, веднага се надига вълна от подигравки, пародии, критики. Критичната реакция на интелигенцията ми се вижда нещо ново и добро, по-рано тя не беше така оформена – сега си е истински жанр. Наред с обсъждането на поредната “мис“ или музикална награда.
Темата „постистина“ предизвика многобройни дебати върху медиите днес, при които българската ситуация беше обсъждана в глобален контекст. И това е нещо ново за провинциалната ни по принцип публичност; тук обичаме да си мислим „българската работа“ за уникална. Уникално идиотска. Е, ето на, кретенизмът е глобален - причина е не някакъв манталитет, а мутациите на съвременната демокрация.
По-обща тенденция, която вече не можем да игнорираме: информационните сайтове и други дигитални ресурси трайно навлязоха в живота на интелигенцията. Истинска пропаст има между тях и висящите по будките физически вестници, които четат застаряващи хора с все по-малко влияние върху обществения живот. Разделението на обществото, разбира се, е лошо нещо, но, от друга страна, българската публичност стана част от глобалния свят - потребителите сравняват, проверяват, препращат, разширяват темите на обществен интерес. Все по-активно върху нас влияят далечни събития, които преди биха събудили само любопитство – терористичен акт на хиляди километри се превръща в основна тревога за съгражданите ни. Това, разбира се, е леко абсурдно, но пък подготвя бавно една по-универсалистка идентичност.
Критичността има своята негативна страна. Хубаво е да си критичен, ако това е свързано със саморефлексия, с обмисляне на алтернативи. Но ако просто се отдаваш на подозрения и гняв, това подкопава социалната тъкан.
Небивалиците, клеветите, конспиративните теории, които през 2016 нарекохме „фалшиви новини“, не са резултат от покорство на читателя, а обратно, от неговата преувеличена бдителност. Ако по дефиниция смяташ, че политиците са корумпирани, бизнесът - престъпен, протестиращите – платени, интелектуалците – кретени, тогава съвсем лесно е да станеш жертва на кафявите медии от типа на ПИК или Блиц. Защото всяка лъжа, която ти поднесат, потвърждава предубежденията ти. Така бдителният гражданин на практика става разрушител на обществото, което уж иска да защитава от лошите елити.
Междувременно лъжата се превърна в индустрия, която продава кликове, реклама, политически ПР. Излязоха удивителни свидетелства. Във „Вашингтон Поуст”, например, Пол Хорнър - един такъв продавач на фалшиви новини - признава, че измислил обявата за работа, според която се плаща по 3 500 долара за участие в протести срещу Тръмп плюс адвокатски, ако се наложи. Съвсем същите лъжи се тиражират и у нас от пеевските медии, само още ги мислим за политическа пропаганда. И в Америка, и у нас Сорос е на дъното на разнообразни фантастични конспиративни теории
Слели са се пропаганда и реклама, политика и финансов интерес. Проблемът в новия бизнес модел е замитането на следи, което се осъществява благодарение на едно непрестанно изместване на авторството. Информацията се позовава не на някакъв факт, разследван от журналисти с име, а на съобщения, взети от друг сайт. Пуска Ръша тудей някаква злонамерена глупост, например (през ноември): ЕС щял да забрани православието. Препращат го едни анонимни сайтове в комбинация с платени тролове и доброволци-фейсбукари. Получава се вълна от възмущение, а в хода на препращанията източникът е изчезнал.
Тази нова среда заслужава сериозно да осмислим и да я вкараме в някакво законодателство. Трябва и сериозна акция по медийна грамотност от училищната скамейка. Анонимност плюс безотговорност и липса на авторитети, комбинирани с натиска за бързина и автоматичното отчитане на популярността – рецепта за клинична обществена лудост. Сравнете истеричната роля на медиите около бежанския лагер в Харманли. 99% от проблема беше създаден от тях, от лъжите за епидемия, от нагнетяването на популистки страсти и расистки глупости. А защо беше така различно при трагедията в Хитрино? Защо така спокойно, отговорно се държаха поне големите медии? Ами защото беше страшно, защото усетихме, че става нещо истинско. В първия случай медиите създадоха проблем, където го нямаше, във втория – спомогнаха за решаване там, където го имаше.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
