Божидар Манов:
1. С какво ще запомните 2016?
Докато космическата сонда Juno („Юнона”) изпращаше първи снимки от орбита около Юпитер, британският „аборт”, наречен гальовно Брекзит, пропука болезнено ЕС. Вече можем да предполагаме какъв ще е следващият филм на Кен Лоуч. А Майкъл Мур навярно подготвя бъдещата си доку-сатира за Доналд Тръмп – арабията, който 4 години ще цака света (от англ. trump). Ала в това време терорът безпощадно подрежда черния си пасианс: Брюксел, Ница, Берлин, Истанбул.
2. Българският пълнометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
Фестивални успехи отбеляза „Безбог” на Ралица Петрова. Но важни и полезни са „Слава”, „Христо”, „Спомен за страха” на Иван Павлов– тяхната линия е по-съществена за българското кино днес.
3. Българският късометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
Тук е окуражаващата надежда! „Любов”, „На червено”, „Добри” на Орлин Милчев са силни заявки на млади автори. Тяхното поколение има шанс да тласне киното ни на нова орбита.
4. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
„Аз, Даниел Блейк” на Кен Лоуч, „Огън в морето” на Джанфранко Роси, „Zerodays” на Алекс Гибни, „Изповедите” на Роберто Андо са актуални и силни филми, които слагат пръст в раните на днешното човечество. Докато хрумки като „Аве, Цезаре!” на братя Коен са само закачлив гъдел върху болното му тяло.
5. Очертава ли се нова тенденция?
Нискобюджетните филми не са наше откритие, но заслужават пълна подкрепа и особено внимание. В момента те са разумният, полезен и спасителен ход за игралното ни кино. И вече доказват потенциала си („Докато Ая спеше” на Цветодар Марков, „Слава”, „Маймуна” на Димитър Коцев-Шошо).
6. Скандалът?
И тази година големите резили са в парламента, съдебната система, здравеопазването, образованието, политическите надлъгвания. В сравнение с тях киното ни е невинно чедо в бедно семейство.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
