Александър Грозев:
1. С какво ще запомните 2016?
С повишените очаквания към киното ни, подхранвани от няколкото авторитетни фестивални награди, и преди всичко с отличията в Локарно след толкова години отсъствие на този много престижен фестивал на младото авангардно кино. Да не забравяме, че за последно там са участвали Иван Терзиев, Георги Стоянов и Едуард Захариев…
Но и с усещането, че в колегията врят и кипят страсти, които някак си замитаме под парцаливите черги на собственото си безхаберие.
Занемарихме професионалното говорене, лекомислено се отказахме от амбицията киното ни да бъде в центъра на художествените процеси. Притеснен съм от вялото отношение на публиката към последната „Златна роза”. Не се съпротивляваме на конформизма и пошлостта на филмовите сурогати, които замърсяват кинематографичната среда…
2. Българският пълнометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
Не познавам в детайли цялата миналогодишна продукция и нямам самочувствието да подреждам в низходящи градации произведения, плод на честни и изстрадани авторски усилия. Не съм убеден дали има смисъл от подобни упражнения, освен да предизвикват прилив/отлив на самочувствие у създателите на упоменатите филми.
3. Българският късометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
По същите съображения се въздържам от класация.
4. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
Многократно съм споделял, че няма никакъв смисъл от публичното споделяне кои филми са ме впечатлили през годината.
5. Очертава ли се нова тенденция?
Освен приливната вълна от дебюти (закъснели или подранили), трудно бих формулирал профила на някаква нова тенденция.
6. Скандалът?
Традиционно (?!) и през миналата година имаше достатъчно скандали. Имаше „отворени писма”, „отговори” на тези писма, недоволства и скрито напрежение, подхранвани (пак традиционно!) от обърканите нормативни правила за класиране на проектите.
Вече дори не се възприема като скандал липсата на стратегия. Нито липсата на цялостен, одобрен от колегията, проект за така чакания „ремонт” на Закона за т.нар. „филмова индустрия”.
Липсата на обществен авторитет на колегията, която не е в състояние да наложи на политиците своите справедливи искания, също не е скандал…С всичко това като общност отдавна сме се примирили и чакаме някой да направи „нещото”.
Честита и спорна година! Нова година – нов късмет, ама надали…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
