За музиката
и диалога между институциите
БНР започна 2017 г. с музика, която някои назоваха „несъвременна“. В края на декември 2016 г. изтече договорът с една от организациите, представляваща автори и продуценти на музикални произведения. А директорът Александър Велев отказва да приеме исканото от „Музикаутор“ увеличение на таксите.
Телевизиите отразиха спора между БНР и организацията, но решиха, че в спора има само две страни; и сгрешиха. Разговорът не е толкова за права и за музика, колкото за това как преговарят различните групи в обществото, преди да започнат да си говорят в съдебните зали.
Трябваше да бъдат поставени два избягвани въпроса: 1. как да се финансират обществените медии така, че да звучи поне по едно радио музика, която е „в интерес на обществото“?; и 2. какъв дял от бюджетите на БНР и БНТ отива към държавата и частни фирми?
Ако се запитаме точно кой преговаря за правата на авторите и продуцентите, няма как да ни убегне, че освен БНР, в разговора влиза и една не споменавана организация – АБРО, чиято представителност е законна. Това никой не оспорва. Доколко обаче е в интерес на обществото само една организация да представлява частните медии, първо е въпрос на обществено договаряне, а чак след това на закон.
На 10 януари разговорът зацикли в залата на СЕМ. Вместо да откажат да са посредник, петима души си играят на спасители. Всъщност, институционалната роля тук е на Министерството на културата като ведомството, което предлага бюджет за следващата година. Само то има правото да утвърждава таксите, които организации като „Музикаутор“ предлагат. Ходенето в СЕМ, първо, показва, че има някакво очакване за свръхрегулация, което никога не е добре. И второ, означава, че неправителствената организация се пази да не влиза в конфликт с правителството в защита на правата на авторите. Това също не е добре.
От МК зависи бюджетът на обществените медии, но то някак успя да забрави, че от 4 години авторите не са получавали увеличение на възнагражденията от БНР. И това трябваше да бъде общото послание и на БНР, и на „Музикаутор“, а не скандалът. Когато финансовият министър, колега на Вежди Рашидов, е предлагал бюджета и на БНР, навярно от „Музикаутор“ са могли да поставят въпроса за правата на авторите. А на моменти „Музикаутор“, която е НПО, се държеше почти като фирма подизпълнител, загрижена само от крайния договор: БНР не направи нищо, защитавайки бюджета си за 2017 г. в Комисията по културата и медиите, въпреки че от години е наясно с искането на „Музикаутор“ за увеличение на авторските възнаграждения, като по този начин ощетява и чуждите, и българските автори. Ами ако слушателите поискат най-накрая държавата да не плаща субсидия за обществените медии?
Нека не забравяме, че и чрез посредничеството на неправителствени организации и сдружения, и със съпротивата на БНТ и БНР беше премахната от ЗРТ въобще идеята за фонд „Радио и телевизия“. Не бива неправителствените организации да се присещат за ролята си на защитници на интелектуалната собственост само когато сключват договори.
Съзнателно или не, „Музикаутор“ разпространи заблуда, свързана и с другия въпрос – за какво отиват парите от държавния бюджет на БНР. Според Иван Димитров от „Музикаутор“, изречено по bTV: Всяка година радиото консумира над 41 млн. лева от национална субсидия и няма яснота какво се случва. Музиката формира 55% от съдържанието на националното радио, а за това се плаща 1% от субсидията. Останалите 99% отиват за другите 45%.
Заблуда е, че 99% от субсидията се дават за 45% „немузикална“ програма в БНР. Дават се и за разходи, които нямат нищо общо със съдържанието. От бюджета на БНР и БНТ се финансират частни фирми за предаване на сигнала, а също и министерства или фирми, наети от министерства. Александър Велев спомена в „Денят започва“, че БНТ започва да плаща тази година 1 млн. лева за охрана, а БНР – половин милион. Досега охраната беше от МВР. Не стана ясно дали ще продължи да е от държавата. Тоест, държавата плаща на държавата? И не „за съдържание и разпространението му“, както твърдят от „Музикаутор“, а през бюджета на БНР и БНТ държавата плаща на фирми, диктуващи понякога непосилни условия в договорите си, или на други държавни ведомства. И когато ситуацията е такава, БНР започва да спестява от онова, за което може да преговаря, защото с държавата явно не може.
Музиката е добър повод да чуем как си говорят институциите, организации, медиите и доколко са в състояние, освен за собствените си интереси, да се поинтересуват и за интересите на обществото.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
