Равновесие на зрялото пладне
Силвия Чолева. От небето до земята. Жанет 45, Пловдив, 2015
Номинациите на последния Поетичен Никулден ми дадоха повод да се върна към тази стихосбирка и да потърся това, което съм пропуснала в развитието на Силвия Чолева. Книгата излезе в края на 2015, но фактически се състоя през първите месеци на 2016, когато беше представена на две премиери, без да получи от критиката заслужено внимание. Особеното в шестата стихосбирка на Силвия Чолева започва с дългия път на съзряване. Писана в продължение на осем години, тя е много внимателно подбрана и съставена – нищо от припряната радост на младостта да влезе в бърз досег с читателска публика. „Тази книга ме измъчи неимоверно“, признава авторката, но „мъката“ в този случай е синоним на усилията за поетично (и защо не лично?) съзряване. Иван Теофилов определя заглавието „От небето до земята“ като „метаморфозно“ и може би има предвид точно това съзряване като приземяване, като път на промените, по който творецът се разделя с илюзиите за лесно писане.
Общото усещане, което оставя стихосбирката като цяло (като тяло, можем да кажем, защото и тук телесно-сетивното е ключ към знанието за себе си), е приглушен, успокоен, преодолян в неговата непосредствена отнесеност към личния опит лирически драматизъм. Наистина, позицията на преживяване и в този случай е монологично единична и „лична“ (това, което с малко лошо желание някой ще нарече „женски подход“), но сега вече тя пречупва света през богат и някак естетически отчужден спектър на рефлективното отношение. Трудно изразимо, но много интересно е общото впечатление за себеизраз през някаква невидима мрежа, съставена от спомени, носталгия,потиснат копнеж, усещане за невъзвратимост...Може би така настъпва мъдростта – когато започваме да усещаме себе си през някакво отвъд-себе-си, когато сме „хвърлили кърпа върху лицето на миналото и дояждаме червения лепкав сок на късното лято“.
От какво е съставен светът на Силвия Чолева в нейното пътуване с „влака на времето“ между небето и земята? Преди всичко от обикновени, прости, природни неща: сезони (сред тях според най-елементарна статистика преобладава метафоричната зима); малко раждане и много смърт в най-различни поетически форми; тяло, което се усеща най-живо в състоянията на секс и смърт; спомени за първите и за последните неща... Спомените изобщо са важен тематичен акцент в книгата. В тях времето и пространството се пресичат до незабравими усещания в образите на градове, по-често в присъствието на хора. Голяма част от стихотворенията са в напрегнат диалог с други поети – чужди и наши, мъртви и живи. Тук са и две от най-добрите според мен постижения: „След Преображение“ (посветено на Иван Теофилов) и „Въведение към стихотворение, което предстои да бъде написано в памет на приятеля Жоро поета Рупчев“. Да възлезеш от небето към земята в крайна сметка представлява успокоено тайнство, в което „си възвишен само защото съществуваш“; приемане на човешкото като временно, крайно, като кратък миг, който отлита непрекъснато. Обикновени истини, със сигурност, но всеки (понякога) ги открива за себе си.
Отвъд спецификата на поетиката и проблематиката, стихосбирката на Силвия Чолева има едно важно и рядко достойнство. Тя е книга в пълния смисъл на думата. Има сбирки, в които стихотворенията са видимо подредени в групи и цикли, но принципът на сцепление във всяка част остава изкуствен или неясен. Тук е обратното: видимо неподредени, седемдесет и седем стихотворения текат едно след друго на стотина страници и все пак ясно се открояват деликатно съчленени вътрешни цялости. Книгата има сюжет, който постепенно се разгръща в приливите на различни теми и настроения. Изкушена съм да видя намесата на редактора Иван Теофилов, но във всички случаи задачата да се приведе в сюжет разхвърляната из осем години стихотворна продукция е била голямо предизвикателство, с което и авторката, и редакторът са се справили много добре. „От небето до земята“ е книга, която можеш да препрочиташ и всеки път да откриваш по нещо ново.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
