Български  |  English

Факторът Тръмп

 
Нов български университет и РискМонитор организираха конференция „Факторът “Тръмп”, на която анализатори от различни сфери - политолози, дипломати, юристи, разгледаха последиците от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ както за света, така и за България. Срещата се проведе на 16 ноември в хотел „Радисън”. Неин водещ бе антропологът Васил Гарнизов.
В самото начало изпълнителният директор на РискМонитор Стефан Попов предложи широката рамка, в която да се развият изказванията:
- трудност в прогнозирането какво предстои на бъдещата президентска администрация, която се вижда и при сценарии на водещи мозъчни тръстове като американския институт „Брукингс”: 1. Тръмп ще действа като авторитарен лидер във вътрешната политика на САЩ; 2. Тръмп ще реагира като традиционен републиканец, след като бъде „овладян” от Конгреса и от собствената си администрация. А кабинетът, който ще състави, най-вероятно ще се състои от силно дясноконсервативни републиканци. 3. Тръмп ще продължи да се държи като „пакостника-разбойник” от предизборната кампания; 4. Доминираният от републиканците Конгрес, опасяващ се, че Тръмп ще води администрацията към неуспешен мандат, ще намери повод да му гласува импийчмънт.
- висок риск пред либералния международен ред, установен след Втората световна война, който е свързан със заканите на Тръмп да оттегли американската поддръжка на международни режими, споразумения и организации, като ООН, НАТО, Световна банка, МВФ, Световната търговска организация.
В хода на дискусията се оформи и още една, трета линия на изказвания, и това бе призивът да се следят определени развития, важни както за България, така и за американската и световната политика.
По отношение на трудността в прогнозирането се изказаха следните тези:
1. Никога досега, от Втората световна война насам, отбеляза Стефан Тафров, бивш дипломат в ООН, американското общество не е било толкова поляризирано и разделено. Тръмп не може да не си дава сметка за това. Следователно, ще бъде по-внимателен при взимането на решения и едва ли ще изпълни повечето си предизборни обещания.
2. Американският президент може да прокарва закони, прескачайкиКонгреса, благодарение на механизъм със спорна конституционна легитимност. Това са така наречените executive orders, които, както обясни юристът Атанас Славов, са особени укази на президента, които са не просто административни заповеди, а на практика имат силата на закон имогат да прокарват важни политики.
3. От това дали Тръмп ще изпълни предизборното си обещание за война с Ислямска държава, зависят и отношенията му в Близкия Изток. Журналистът Иво Инджев цитира интервю, което сам оприличи на дезинформация и в което сирийският президентБашар Асад обявява пред португалска телевизия, че харесва Тръмп. Причината е очевидна - Тръмп обещава война с Ислямска държава, а тя именно е извинението на Асад вече пета година системно да избива собствения си народ. Инджев допусна, че ако Тръмп започне война с Ислямска държава, има опасност да се развие сценарий, при който „Украйна е трампена” заради Сирия, а това означава сключването на сделка: САЩ мълчаливо приемат анексирането на Крим и дори вдигат санкциите срещу Русия в замяна на общи военни действия срещу Ислямска държава и намален руски натиск върху балтийските страни и Балканите. В крайна сметка, от това дали Тръмп ще се разбере с Русия, зависи дали Близкият Изток ще бъде резервоар на нестабилност за Европа, временно закотвен в Турция. За тази наша съседка Инджев изрази съмнение, че спекулира с трите милиона мигранти. Те вече са разселени из Турция, а най-образованите са асимилирани по такъв начин, че един ден, когато войната свърши, да бъдат турска пета колона в Арабския свят.
4. Идеята Тръмп и Путин да се разберат за Крим и Сирия е нереалистична, тъй като Русия и САЩ „са вътрешно невъзможни за съчетаване”, според бившия ни посланик в Русия Илиян Василев. Той отбеляза, че нито едно от спряганите имена за държавенсекретар на САЩ, както и никой от експертите в Републиканската партия, на които Тръмп ще разчита за външната си политика, нямат особени симпатии към Русия, дори напротив. Освен това, според Василев, хипотезата, че президентът сам ще може да смени курса на кораба, е напълно несъстоятелна. Не на последно място, и предположенията, че Тръмп ще сключи нов тип „Ялтенско споразумение”, са невъзможни за реализиране, защото Русия е в състояние на имплозия и всичко, което Путин прави спрямо САЩ, е за да неутрализира фактора Тръмп. Той се опитва да внуши на всички, че се е разбрал с новоизбрания президент и „европейците трябва да треперят”.
5. Финансовите пазари са изправени пред редица неизвестни, които се дължат на неясните бъдещи действия на Тръмп, отбеляза икономистът Георги Ангелов. По време на кампанията си Тръмп обеща да е фискално консервативен и същевременно обяви, че ще разреши един трилион допълнителни разходи за стимулиране на икономиката. И макар че Тръмп обеща всичко на всички, Ангелов обърна внимание, че бъдещият президент не разполага със стратегия на действие. Трябва да свикнем да живеем в свят на изненади, обобщи Ангелов. Причината е, че днес, от икономическа гледна точка, светът не е това, което преди 60 години Америка и Западна Европа бяха. Днес Западът не е доминиращ, което води след себе си до необходимост от нов световен ред. А той се постига чрез война и тук Ангелов цитира Хенри Кисинджър, който припомня, че Вестфалският мирен договор донася нов световен ред. А в момента, подчерта Ангелов, конфликтът на САЩ не е с Русия, а с Китай.
По втората тема за високия риск пред либералния международен ред бяха споделени следните мнения:
1. С идването на Тръмп е възможно либералният международен ред, наложил виждането, че ООН е организация, крепяща се на три стълба – мир и сигурност; икономическо развитие и околна среда; човешки права - да се съсредоточи изцяло върху проблемите на сигурността. Освен това, обърна внимание Стефан Тафров, под въпрос ще бъдат мироопазващите операции, които се финансират в най-голяма степен от постоянните членки на Съвета за сигурност и най-вече от САЩ. А при една антимултилатералистка американска администрация е реалистично да се очаква, че до инструмента с мироопазващите мисии ще се прибягва все по-малко.
2. Същевременно има шанс големият завой, който прави Америка в посока на една по-радикална и по-ястребска републиканска администрация, да пробуди самозабравилите се, експанзирали международни режими (ООН и ЕС), обрасли с несвойствени вторични функции, да се съсредоточат върху първичната си задача по съхраняване на мира. Такъв завой е шанс за преформулиране ангажиментите на НАТО от гледна точка на основните му цели и финансирането им, отбеляза Стефан Попов.
3. Ако горната т. 2 започне да се реализира, може да се очаква и разконспирирането на руската виртуална политика, прогнозира още Попов.
4. Ако се изостави либералният международен ред, посочи политологът Антоний Тодоров, ще се наложи опасното реалполитическо разбиране за света, при което Тръмп ще взима политическите решения, воден от принципа: „Ако Русия е по-полезна, ще работя с нея - европейците да се оправят. Ако Китай е по-полезен, ще работя с него - европейците да се оправят. Ако Асад е по-полезен, ще работя с него - сирийската опозиция да се оправя”. В същото време, опасността от изолационизъм на САЩ е съвършено реална. А при рухването на либералния международен ред и при отсъствието на друга сила, която да замести американската, светът ще бъде изправен пред голям световен хаос, предрече Тодоров. От друга страна, той изрази скептицизъм по въпроса дали България може да очаква благосклонна хегемония. Но въпреки това бе категоричен, че при една абсурдна ситуация, в която страната ни трябва да избира между САЩ на Тръмп и ЕС, ние нямаме друго спасение освен ЕС. Реално обаче и САЩ нямат друг съюзник освен Европа, за която, в крайна сметка, би било по-добре да продължи да бъде мека сила.
5.Конкретните изявления на Тръмп за обявяване на търговска война с Китай и геостратегическото му обръщане към Азия са най-вероятният основен сюжет през следващите години, прогнозира Стефан Тафров. Освен това, поведението на Тръмп е много рисково, предвид „парадокса на Тукидид”. При него, когато една нова глобална сила изгрява (Атина), а друга стара сила залязва (Спарта), избухват войни (Пелопонеските).
6. А по отношение на България се изказа следната позиция: предвид факта, че досегашната рамка на либералния международен ред, превърнала се за страната ни във външен скелет на асистирана държавност, е поставена пред риск от изчезване, бившият министър на правосъдието Христо Иванов изрази надежда, че това може да ни подейства достатъчно отрезвяващо, за да започнем да поемаме по-голяма отговорност – и политически, и обществено – за провеждането на така необходимите реформи.
И накрая - какво е важно да следим:
1. Как ще отговори електоралната инженерия на предизвикателството, поставено й от избирането на Тръмп, което може да се тълкува и като знак, че електоралната демокрация е достигнала своите граници. Оттук нататък, прогнозира Антоний Тодоров, изборите винаги ще произвеждат едно и също властно мнозинство, което ще греши също толкова много, колкото и отделните индивиди, но с многократно по-силен ефект.
2.Любопитно е да проследим как антисистемният играч Доналд Тръмп ще бъде последван от своите подражатели на Запад, отбеляза политоложката Ружа Смилова.
3. Интересно би било да се види какво ще се случи в Републиканската партия, която абсорбира все повече енергии на движението, известно като „Чаената партия”. В този контекст следва да се наблюдава как крайната периферия на Републиканската партия през ключови фигури в екипа на Тръмп ще влезе в Белия дом, отбеляза Христо Иванов.Той още обясни, че след като Тръмп спечели изборите, Републиканската партия ще установи контрол върху трите власти – върху двете камари на Конгреса и върху Върховния съд, който в момента е с вакантно място след смъртта на съдия Антонин Скалия. Освен това, когато един ден в рамките на мандата на Тръмп съдия Рут Гинзбург (1933) се оттегли, нейният заместник за първи път от много години насам ще обърне изцяло мнозинството в съда и ще го тласне в дясна посока. Така ще отпаднат всички извинения за неизпълнените обещания на републиканците.
4. Важно е да се наблюдава и какво би било влияниетовърху американската вътрешна политика, което ще оказва бъдещият консервативен Върховен съд. Една от сериозните заявки, която даде Тръмп и екипът му, припомни Атанас Славов, е отново да се постави въпросът за абортите. Един консервативен съдия във Върховния съд означава нов тип политика по отношение сложния баланс между свобода на личността и сигурност. Освен това, наред с Върховния съд, действа и един паралелен върховен съд, създаден със специален закон, чиито заседания са тайни. Чрез него в сектора сигурност се създава втора система, която е много далеч от върховенството на правото. А когато имаме президент, фиксиран върху националната сигурност, то най-вероятно е това да се отрази негативно върху цялата юриспруденция по отношение правата и свободите на гражданите, прогнозира Славов.
5. Ще бъде интересно да се проследи дали ЕС ще изгради пълномащабна отбранителна система предвид оттеглянето на САЩ от поддръжката на международните режими, отбеляза Христо Иванов. В този аспект е важно да се види как с усилването на европейската отбранителна способност ще се промени политиката в областта на разузнаването. И тук Христо Иванов даде пример с европейските международни мрежи Eurojust и Europol, с които разузнаванията на страните членки на ЕС трябва да споделят информация. Те обаче, след случая „Батаклан”[1], са разполагали с информация само от пет държави – две от които са България и Румъния. Реално на България й нямат много доверие и това се вижда от факта, че при разследването на атентата в Бургас партньорските служби през цялото време са имали определена информация, но не са ни я предоставяли, заради което на нас ни се е налагало да я търсим по по-бавния и скъп начин – чрез съдебни поръчки. Иванов разказа и стария виц за тримата космонавти от социалистическия лагер, пратени на съветска орбитална станция. Когато стигнали на мястото, чехът трябвало да настрои компютъра, източногерманецът - да насочи телескопа, а на българина било заръчано: „Нахрани кучетата и не пипай нищо!”. И тази ситуация много напомня на функциите на България по време на Османската империя, когато българите е трябвало да пазят проходите, макар че за всички е било ясно, че те от време навреме разбойничестват из тях. „Не сме мръднали много от тогава”, обобщи Христо Иванов. Но допълни, че предвид модификацията на американското присъствие, досегашният модел на асистирана държавност и наследеният от османско време начин на договаряне между нашите и чужди политически елити рано или късно ще се промени. Освен това, натискът върху България да трансформира състоянието на институциите си с цел да им се има повече доверие, постепенно ще става все по-голям.
6. А по отношение способността на Европа да развие собствена отбранителна идентичност, Стефан Тафров подчерта, че е важно да се наблюдава поведението на Германия. По този повод той цитира изявлението на канцлера Ангела Меркел след избора на Тръмп и обясни, че Германия отдавна се люшка между дилемата кое й е по-важно - НАТО или ЕС, но след избора на Тръмп пред Ангела Меркел изниква реалната възможност да стане най-важният стожер на либералния международен ред. Изявлението й дава ясен сигнал, че ако САЩ не вървят по досегашния път, Германия ще предпочете ЕС пред НАТО и ще развие собствена отбранителна система. А това означава, обясни Тафров, и по-високи данъци, и по-къси отпуски. Ето защо той изрази съмнение, че Германия ще предприеме такива стъпки и препоръча тези процеси да се наблюдават.
7. Важно ще е да се наблюдава дали старият, установен ред загива или е под атака заради извънредното произшествие – триумфиращият популизъм. Евгений Дайнов бе категоричен, че от отговора ще разберем „каква сме я свършили през последните 300 години”. И макар че популистката малария е минала без всякакво усилие през Англия и е завладяла и САЩ, днес се наблюдава как английското политическо тяло се опитва да се самолекува - и чрез антитела в обществото, и чрез активиране на т. нар. safety mechanism (охранителни механизми). Конкретно за Тръмп Дайнов препоръча да се наблюдава дали той е нов или стар тип популист и за да обясни какво точно има предвид, даде пример с Бойко Борисов. Той бил стар популист като кмет на София и по време на първия си мандат, когато играел ролята на хулиганчето от Банкя, което завзема центъра на София с желанието да бъде признато от софиянци - но не от мутри и футболисти, а от професори и музиканти. За целта Борисов известно време пазил приличие, но когато разбрал, че няма да получи желаното одобрение, паднал от власт. Според Дайнов, ако Тръмп е също „стар популист” като Б.Б., то старият ред в момента е под атака и ние бихме могли да си го отвоюваме обратно. Ако обаче е „нов популист”, старият ред загива и единственото, което можем да направим, е да последваме примера на разпадащата се Римска империя и да побегнем от градовете към селата. „Аз село си имам”, самоуспокои се Дайнов.


[1] Концертна зала в Париж, станала арена на терористичен акт, при който на 13.11.2015 загиват 130 души.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”