Артур Лундквист 2016
Проф. Петър Пашов (1931-2009) e поредният носител на българо-шведската награда „Артур Лундквист”, присъждана за постижения в литературата и културното взаимодействие между България и Швеция. Отличието беше връчено за 14-и път на 6 декември т.г. в София.
Забележителен специалист по съвременния български език, проф. Пашов е автор на популярна „Практическа българска граматика”, на трудове по правопис и правоговор, по морфология и лексикология. Ученият е организатор на пет българо-скандинавски симпозиума, като допринася за утвърждаването на редица българисти в Швеция, Норвегия, Дания и Финландия и за създаването на взаимно полезни и активни контакти с академичните среди в тези страни на много изследователи и творци у нас. В професионалния му път особено място имат годините като гост-професор в Стокхолм и Упсала. Проф. Пашов бе член на журито на наградата „Артур Лундквист” от самото й учредяване.
От 1988 г. насам носители на престижното отличие, връчвано през година съвместно от Национален дарителски фонд „13 века България”, посолството на Швеция в България и Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Скандинавистика”, са Рогер Юлин, Антоанета Приматарова-Милчева, Ула Росен, Теодора Джебарова, Арне Хулт, Васа Ганчева, Бу Лундгрен, Меглена Боденска, Карл Фредрик Гилдей, Светла Стоилова, Шарлот Алмквист-Рут, Йордан Симеонов и Кирил Кадийски, Биргита Енглунд-Димитрова. Днес научаваме, че вероятно ръководено от желанието да се запази вече достигнатото равнище, емблемно за наградата, която присъжда, а също и с цел да се даде шанс на времето да открои още личности с не по-малко категорично присъствие в две, а защо не и в повече, култури, нейното жури, в съгласуваност с ангажираните с приза институции от България и Швеция, взе нелекото решение да го превърне (считано от 2017 година) от жива реалност в история. Но пък каква история!, ще добавим ние.
Писателят Артур Лундквист (1906-1991) от 1968 г. беше авторитетен член на Шведската академия, а по-късно и на нейния Нобелов комитет. Той защитаваше мястото на т.нар. малки литератури на световната карта, познаваше доста от тях много добре и ги популяризираше, за да им осигури достойно присъствие в световния културен процес. Благодарение на демократичния му дух и високите естетически ценности, които отстояваше, с Нобелова награда бяха удостоени и фигури като Александър Солженицин, Пабло Неруда, Мигел Анхел Астуриас, Хайнрих Бьол, Габриел Гарсия Маркес, Клод Симон и др. Именно заради усилията на Артур Лундквист в нобеловото полезрение влязоха Елисавета Багряна, а по-късно и Йордан Радичков, чиято „Малка северна сага” благодарение на високата си оценка шведският писател превърна в истински бестселър наред с „Неосветените дворове“ и „Горещо пладне“, все преведени от Ула Росен (носителка на наградата „Лундквист“ за 1992 г.).
Заедно със съпругата си, поетесата Мария Вине (1912-2003), Артур Лундквист посещава на два пъти България – през 1967 и 1981 г. През 1980 г. писателят получи литературната награда „София”, чийто финансов израз от 2000 щатски долара, заедно с хонорарите от преведените тук негови и на съпругата му книги, дадоха началото на фонд, благодарение на който от 1988 г. биват награждавани творци и преводачи от български на шведски и от шведски на български. Управлението на фонда е възложено, съгласно статута на наградата, на НДФ „13 века България”, който има големи приноси както за издигането на авторитета на отличието, така и за доброто стопанисване на парите. По изричната препоръка на Артур Лундквист проф. Вера Ганчева оглавява журито на българо-шведската награда, а в него през годините участват Антоанета Приматарова-Милчева, проф. д-р Борис Парашкевов, проф. дфн Боян Вълчев… Артур Лундквист и Мария Вине винаги са били съпричастни към публичното утвърждаване на наградените значими културни фигури, а техният стокхолмски дом е бил гостоприемно отворен за Багряна, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Цветан Стоянов и други наши творци…
Днес, когато наградата „Лундквист” се превръща в история, нека си припомним стиховете на големия шведски творец в превод на Антоанета Приматарова и Блага Димитрова, според които поетът трябва да умре, за да живее поезията./ (…) Поезията с пръст ни показва, че един връх извисен/ мистерия все още остава…
М.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
