Ходене по буквите
Иван Богданов. „Българска литературна периодика. Приносът на периодичния печат в развитието на българската литература 1878-1944”. Трето издание. Издателство „Захарий Стоянов”, С., 2016, цена 25 лв.
През 1896 г. в търновското село Мусина са отпечатани 6 книжки от „Съвременна младеж”, месечно списание за научни и литературно-обществени знания с подчертан „социалистически уклон”. Изданието работи за разрешаването на популярния тогава „ученически въпрос” – или, по думите на Иван Богданов, отстраняването на зачестилите през 90-те години на XIX век стълкновения между училищните власти и учениците поради прилагането в училищата на недемократични мерки… От публикуваните в него литературни автори единственото, което днес може да проговори кое-що на читателя, е Цанко Церковски… „Гребец” пък е литературно издание на Съюза на писателите от провинцията в България. През 1936 г. от месечно списание става двуседмичен вестник, за да провокира по-голям интерес към извънстоличните писатели. „Гребец” се опитва да гради връзка между семейство, училище и литература, като се следи главно от учителската интелигенция. И това издание не успява. Любопитен феномен е „Българска книга” (1935-1936), седмичник за издигане на родната книга (и на едноименния комитет). Първоначално, разказва Богданов, то има рекламно-организационен характер и цели да утвърди нови имена и да се бори с официализма в литературния живот. Със седмичника в началото безплатно и с автограф се разпространяват книгите на група млади и непопулярни писатели. Христо Радевски и Георги Караславов обаче смятат, че безплатното разпространение вреди на писателския интерес. В „Българска книга” прелива от своя авторитет Антон Страшимиров, тук дори съредактор. Ако потънем още по-дълбоко в историята на българската литературна периодика, неизбежно ще ни трогне Илия Блъсков, който дори не се подписва като редактор, а като градинар; не просто урежда изданието, а го е „набрал” или направо „кити”… Неговите 24 „Съвременни книжки за прочитание на секиго” са разделени в 8 китки, средно годишно излизат по 3 „стръка”, онасловени с имената на цветя – примерно, през 1886 г. излизат „Ружа”, „Калинка” и „Криво лале”… Днес се подсмихваме на въпросните сърцати издания с побългарени от Блъсков разкази. Или, както Иван Богданов добавя, народни песни, спомени от училище или от църковния живот, нравоучения, забавни истории, пословици, мъдри мисли. Макар може би повече смях да заслужава историята, при която прочут литературен критик прави свое собствено, прочее важно, списание, защото друг прочут критик не публикувал поезията… на жена му. Да не се познава печатът, значи да не се познава българският литературен живот в цялата му сложност и противоречивост и на литературата да се гледа не с погледа на историка и социолога, а през очилата на естетстващия сноб, за когото съществуват само отделни четивни произведения като средство за естетическо потребление, казва Иван Богданов в увода към този безценен справочник. За това колко издържа в българската среда едно културно издание тепърва ще говорим.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
