Български  |  English

Тръмп и бунтът на търмъците

 

Ако и да съм в навечерието да се сдобия и с американско гражданство, нито ме е страх, нито ме е толкоз грижа дали сега пътят ми към него няма да бъде затруднен, дали няма да загубя безплатната си здравна осигуровка и пр. Няма драма, президентството на демократите и Обама не ме е заляло с благодат, наемът на харлемската ми квартира ще е все така непосилен, децата от семейството ми ще продължат да ходят в добрите си нюйоркски училища и животът ще си бъде все така труден и хубав.

Но при все съзнанието, че изборът на Америка едва ли ще ме засегне, се чувствам засегнат. Ударен в самата сърцевина на аза си. Поразен. Сякаш току-що са ми съобщили диагноза. Или пък съм се събудил и съм научил, че са ми изрязали някаква част – бъбрек, дроб, стомах – и сега нямам стомах да преглътна новината.

Това не е изборно поражение. Това е лично поражение. Моята Америка, моята Европа, целият мой свят се сгромолясва. Усещането за провал не е заради победата на човек, когото не харесвам и презирам. То идва от неспособността ми да си обясня как е възможно толкова много хора от близка ми страна да предпочетат четиригодишното позорище на толкова катастрофално несъстоятелно, празно, банално, невежествено човешко същество без каквато и да е харизма, чар, убедителност, интелект; идва от безпомощността ми да осмисля този избор на толкова инфантилно, глезено, самомнително, суетно, повторително същество, лишено от каквато и да е субстанция, морален императив, ценностна инстанция. Провалът ми е на интелект и въображение, неспособни да си представят другостта, направила толкова флагрантно абсурден избор в дотам безотговорен, самоубийствен и инатлив детински порив по правене наопаки и напук.

Преди 18 години Тръмп бил готов да се обзаложи, че народът е толкова тъп, че, ако се кандидатира, би имал добър резултат. Ето точните му думи: „Ако тръгна да се кандидатирам, ще го направя като републиканец. Те са най-тъпата група избиратели в страната. Те вярват на всичко от Фокс нюз. Аз мога да ги лъжа и те всичко ще нагълтат. Обзалагам се, че числата ми ще са страхотни”. Тогава още не е вярвал, че чак би спечелил. До последно не вярваше. Представям си как утре Тръмп се обръща към безумната тълпа с думите: “Аз се пошегувах, исках да проверя дали наистина съм бил прав навремето, когато се бях изцепил, че можете да стигнете дотам да ме изберете, ако седна да ви будалкам. Надхващах се с Хитлер, доказвайки великото предимство на едно-единствено върховно знание – че хората са главно глупави.” Във волята на Тръмп да се пробва срещу превъзхождащи го човешки същества има нещо от отмъстителната завист на неук циник, изпечен демагог и self-made man – едно надвило на масрафа си прогледнало сляпо, решено да се надсмее над по-умните и по-образованите елити, като им покаже как се яха собствената им система за контрол над масите чрез оголването на демокрацията като поредна пазарна игра.

Винаги съм симпатизирал на повика за помитане на статуквото, за разнищване на Уолстрийт и разкатаване на отчуждилите се от масите политически елити. Но просто не мога да си представя хората, готови да купят антистатукво от един милиардер, доказан шарлатанин и майстор на банкрута, който от десетилетия не си е плащал данъците, докато е строял сгради, хотели и един фалшив и крадлив университет. Бунтът на масите срещу елитите, реваншът на унижените и оскърбените срещу меритократично сложилата се система на управление и преразпределение в САЩ са ми разбираеми; онова, което не разбирам, е как е възможно толкова много хора да повярват, че явен мошеник и фукльо е автентично въплъщение на извънсистемния антиестаблишмънт. Винаги съм вярвал, че играта на демокрацията е все пак алтернатива на играта на пазара, при все безброя примери за това колко лесно втората функционализира първата и се окичва с фасадата й. И все пак, най-шокиращото в тази ситуация не беше фасадата, внушаваща фалш, лицемерие, демагогия и други странични продукти на цивилизацията. Не, най-страшното беше откровената изнесеност на преден план на лъжата и глупостта. Най-стъписващото беше всепобедимостта на малоумната простащина и безпардонност, които се оказаха по-ефективно средство за убеждаване и овладяване на масите от всякаква потайност и притворство. Войнстващият антиинтелектуализъм на Тръмп, в който се разпозна като във вълшебно огледало американската задръстеност, абсолютната оголеност на една човешка несъстоятелност като калкулирана стратегия за публичен успех превърна тези избори в неправдоподобна възхвала на глупостта. Не че преди са липсвали прецеденти, примерно в лицето на фамилията Буш. Впрочем, когато Буш би Гор и после Кери, и през ум не ми е минавало, че е възможен мигът, в който синът да ми се привиди като кавалер на почтеността. Не, нямаше никакъв автентичен бунт срещу статуквото и естаблишмънта в демагогията на Тръмп. Тръмп просто се предложи на масите като огледало на тяхната отколе потискана чрез закона и нормите на приличието и политическата коректност нетолератност. Тръмп, този бял, преуспял, бездарен грубиян, се яви като идеал за пред смълчаните анонимни множества от изтласкани от приоритетите на днешния живот маргинализирани мъже с благоверните им. Тръмп си беше от самото начало еманация на борещото се за оцеляване патриархално статукво на белите мъже с тяхното консервативно, неуко и самодоволно недоволство срещу хода на историята и нейното все по-умно, образовано, цветно и женско лице, твърде различно от онова на жените им, бели дебелогъзи домакини, доброволстващи в местната църква и подлагащи на домашно училище децата си, за да им спестят Дарвин, Айнщайн и цветнокожите им съученици.

Та това усещане за лично поражение идва от чувството за безпомощност пред непроницаемото лице на глупостта, способна да пренебрегне толкова фундаментално различие в класите на двамата кандидати. Може да не ми харесва, че Хилари Клинтън е прибирала десетократно повече за публична лекция от Жак Дерида. Може да не беше интелектуално и политически равностойна на Обама или на Бил. И е вярно, че току я оборваше празнословно буквоедство и квадратна добросъвестност без автентична харизма. Но каквато и да е, Клинтън беше на светлинни години от това озлобено, повторително, безпомощно и инфантилно bully, което (уж) не се усеща, когато се гаври с женското мнозинство, с етномалцинства и религии, с недъгави или просто с външния вид на жени. Рядко такава концентрация от човешка незначителност, дефектирала агресия и детинска изтърваност се е издигала толкова високо.

Съзнавам, че, като демонстрирам политическа некоректност по отношение на човешката глупост, изпадам в противоречие спрямо критиката си към арогантната нетолерантност на Тръмп. Но отказвам да спазвам политическа коректност по отношение на този телехитрец, прозрял, че най-лесният начин да купиш и спечелиш Америка е през безочливото възнасяне на глупостта й в абсолютно достойнство, одарено с индулгенция за нетърпимост към всякакви форми на човешко различие и другост. Тази безхитростна глупост, развилняла се спрямо умни и грозни, жени и мюсюлмани, латиноси и недъгави, образовани и артикулирани, е наистина своеобразна революция, бунт на масите, но не срещу елитите, а срещу езика и способността му да формулира мисъл и да произвежда смисъл. Мъжът, който беше разнесен по терена от умна и подготвена жена и в трите дебата, спечели в крайна сметка като въплъщение на най-важното статукво на Америка – нейният отколешен, религиозно закрепен и исторически сложил се култ към човешката глупост като достойнството на безхитростната чистота срещу коварствата на мисълта и езиковата изкусност. Моето лично поражение на езиков човек е това на срутените кумири – тези на човешкото достойнство, постигнато чрез съвместните усилия на интелект и езикова вещина в овладяването на смисъла като основание да се живее. И въпреки че тази изборна победа яко го докарва на фюрерство, усещането ми е не за загубена битка, както се опитват да ни утешават Хилари и Обама, а за загубена война, за загубено бъдеще – мое и на дъщеря ми. Езикът, оставен по долни гащи, по долница, се оказа оня, който върши работа, прави неща и побеждава. Нямам място на такова място, а и отказвам да съучаствам. Сбогом на футбола и политиката!

---

След безсънната нощ и асимилирането на поражението, сънувах сън, в който заедно с още хора се бях явил на писмен изпит за работа в някаква фирма и не бях допуснат до интервю. Първият ми импулс след вестта за провала, при което нарочното лице, сложено уж да дава разяснения, излъчваше безхитростна индиферентност под уж притеснена нефелност, беше да си прибера дебелия учебник, да го изуча и да успея. Вторият беше да осъзная, че всъщност не искам тази работа. И че ме интересуват други книги, друг език и друго бъдеще. Болеше ме, но оставих учебника, излязох и затворих вратата след себе си.

 

 

Навън тече навъсеното утро сред неправдоподобната нощ на президентските избори в САЩ. Събуден към в 2 през нощта от броенето по CNN, така и си останах досами осем, когато се примирих и излязох да си купя тоалетна хартия и кафе. Доларът беше леко спаднал, но лицата на хората не излъчваха моята тревожна безсъница. Защо ми пука, за какъв дявол се връзвам?

още от автора


10 - 28.11.2016 17:29

Страхотен материал
От: Orlin Nikiforov
Поздравления, с малко завист, за стила и богатството на този текст. Изглежда светътпреминава през някаква духовна диария, изразяваща Брекзит, Тръмп, Радев. Ясно е вече, че масите са уморени от политкоректност. И макар като цяло тръмповият избирател да е по-необразован, селянин и възрастен, лично познавам много смислени хора, които гласуваха за идиота. Политическата коректност е по-отвратителна.
Ние плащаме високи данъци, за да могат мързеливите да не работят, и некадърните да напредват. Когато Линдън Джонсън казваше "Ние искаме не формално, а реално равноправие" обществото недоразбра, че се има пред вид ИЗРАВНЯВАНЕ - на всяка цена. Сред изтеклите мейли на щаба на Хилари един бе особено показателен: "Тя (едикояси) е подходяща за тази длъжност, защото е жена и е латино. Имаме нужда от POC (person of color) в екипа". Когато назначаваш някого, на база расов признак, цвят на кожата, това е какво? РАСИЗЪМ, точно така. Но не можеш гласно да го кажеш, а когато не можеш гласно да кажеш какво мислиш, това е... познахте: ДИКТАТУРА.
Ето защо избраха идиота в САЩ, изхода от ЕС в ЮК (изцяло на база спиране притока на имигранти) и Радев - антитеза на възпитания и толерантен Плевнелиев. Следващия път, когато някой ви агитира затолерантност, сериозно, ударете го по главата. Защото техните думи и дела водят до Тръмп.
9 - 23.11.2016 12:30

мнение
От: milan kroumov
Големият проблем на американците с Тръмп е, че обеща да въведе бариери срещу износа на капитали в развиващите се страни (с цел използване на евтин труд) и срещу вноса на евтина работна ръка във вид на имигранти. При това положение, американските работодатели ще трябва да разчитат единствено на високоплатения труд на "местните бели", което означава или понижение на печалбите или повишение на цените. По-скоро ще се случи второто, което е инфлация или натиск върху печатницата на долари, което пък не може да стане безнаказано за Тръмп. Възможен е импийчмънт!
8 - 22.11.2016 15:04

Панделки от ушите камбурови
От: Мелания Тръмповна

Заставането у поза може да бъде начин за препитаване дори у манхатънско, ти да видиш! Явно рационализирането на елементарния казус с избора на Тръмп е непосилно. Поне докато се пребивава в поредната поза. Заслугата/вината за избирането на клоуна Тръмп е единствено на неговите опоненти от демократическата върхушка. Самозабравилите се, самодостатъчни и самдоволни "елити".

7 - 22.11.2016 02:24

NA
От: Жоро
Подобни словоонанизми са безкрайно далеч от истината. Пълно е с българи които си мислят, че като поживеят няколко години в САЩ (още повече в Харлем) вече са експерти по американската народопсихология и могат да изказват компетентни мнения (които в Б-я се приемат за чиста монета само поради това, че авторът живее в САЩ). Аз лично живея в САЩ повече от 8 години, работя в Топ500 и моето лично мнение е, че американците не са нито идиоти нито глупаци ами с далеч пред останалия свят в много отношения. Затова всеки се равнява по тях, а не по кой да е друг. Подобни статии нямат никаква стойност освен да повдигнат самочувствието на някой дето си мисли, че и ний сме дали нещо на света. Ми нека светът да реши кой какво е дал....
6 - 22.11.2016 02:14

NA
От: Жоро
Г-н Камбуров след като е толкова недоволен защо не се върне в БГ ами парадира с това колко малко му остава до американското гражданство?
1 2 > »| 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”