Унгарските събития
Моралният победител през 1956 г. бе свободата
- Неуспешните революции, избухнали в името на свободата, в Централна и Източна Европа имат различни предистории. В ГДР през 1953 г. поводът е протест срещу повишаването на трудовите норми без паралелно увеличаване на заплащането; в Пражката пролет от 1968 г. основна роля изиграват реформистки настроените комунистически ръководители. А какъв бе поводът в Унгария през 1956 г.?
- В Унгария движещата сила на бунта бяха интелектуалците, най-вече в лицето на Георг Лукач, и студентите. Паралелно с броженията там, съпротива имаше и в редица румънски градове, както и в полския град Познан, където студентите издигаха искания за свобода на словото, възможност за свободно пътуване в чужбина, достъп до западна научна литература. Студентите от Техническия университет в Будапеща се солидаризираха с колегите си от Познан. Друга сюжетна линия, важна за контекста, в който протичат събитията, е десталинизацията, извършена от Никита Хрушчов и имаща за цел да сложи началото на разчистването на сметките заради престъпленията на Сталин.
- Само година и половина по-рано – на 15 май 1955 г., във Виена е подписан Държавният договор за възстановяване на независима и демократична Австрия. Каква е неговата роля за протестите в съседна Унгария?
- Изтеглянето на съветските войски от Австрия, което е записано като ангажимент в Държавния договор от 1955 г., се възприема като изключително събитие от страна на Унгария. Според мирния договор от 1947 г., съветските части в Унгария са „свързочни”, като това определение е дадено за периода, в който съветските войски са в Австрия. Така че, на практика Държавният договор предвижда изтегляне на съветските войски от Унгария веднага, след като те се оттеглят от Австрия. Ето защо не е случайно, че само ден преди подписването на договора за възстановяване на независима и демократична Австрия, т.е. на 14 май 1955 г., е основан Варшавският договор, според който намиращите се в Унгария съветски части трябва да се смятат за постоянно разположени и приятелски настроени. Този факт обяснява защо малко по-късно – по време на унгарските събития - премиерът Имре Наги ще поиска страната му да излезе от Варшавския договор и да заеме неутрална позиция по модела на Австрия.
- На 24 октомври, един ден, след като протестите са започнали, съветските войски са вече в Будапеща. Тези войници по принцип ли са били в Унгария или Съветският съюз бързо успява да изпрати подкрепления? Какво е било отношението на останалите страни от Варшавския договор?
- Това са били най-вече съветски отряди, разположени в Унгария. Те са били пренасочени към Будапеща, където са били подсилени и от унгарски войски. Освен това, по същото време се е провеждала среща между Хрушчов и представители на други страни от Варшавския договор – на нея е присъствал включително и Тито.
Това означава, че е имало консенсус по проблема, но първоначално в потушаването на бунта участват съветски и унгарски военни части. Трябва да си дадем сметка, че по онова време – 1956 г. – Варшавският договор е все още твърде млад. Той е по-скоро договор, отколкото институционализирана организация, в каквато впоследствие се превръща.
- По време на конференцията „Форум Централна Европа”, провела се наскоро в Будапеща, вие споменахте Суецката криза, която избухва горе-долу по същото време. Каква е нейната роля за унгарското въстание?
- След като египетският президент Гамал Абдел Насър решава да национализира компанията, управляваща Суецкия канал, и в която акции държат англичани и французи, дипломати от Лондон и Париж провеждат тайна среща. На нея те се договарят да проведат съвместна военна операция, към която да се присъедини и Израел. Безспорно е, че светът е изправен пред световна криза! Съветският съюз, който подкрепя национализацията на Суецкия канал, дори заплашва с ядрени оръжия! Американците, от своя страна, нямат никакъв интерес старите колониални сили да укрепват позициите си и заради това упражняват мощен дипломатически натиск. В крайна сметка, англичаните и французите са принудени да отстъпят. Унгарските събития попадат в сянката на Суецката криза. В някакъв смисъл, световната общественост е разфокусирана и не обръща достатъчно внимание на унгарските борци за свобода. Но моята теза е, че дори и Суецката криза да не се беше случила, нейното отсъствие нямаше да повлияе за разклащането на постигнатия в Ялта консенсус за разпределените сфери на влияние.
- Когато говорим за потушаването на Пражката пролет през 1968 г., често чуваме да се споменава кризата на западноевропейската левица, особено в редиците на комунистите, много от които впоследствие обръщат гръб на Москва. Наблюдаваме ли подобен процес и през 1956 година?
- По мое мнение, този въпрос е изследван твърде малко, но смятам, че още през 1956 г. ясно са се виждали комуникационните проблеми и кризата на легитимността на постсталинисткия социализъм. Образът на комунизма с танковете, който изплува пред очите ни най-вече във връзка със събитията от Прага, се явява в пълния си блясък още в Будапеща през 1956 г. В Будапеща руснаците са „дефилирали” с над 1000 танка и с близо 32 000 войници.
- А как приключват тези действия? Имало ли е някакви особености в различните части на Унгария?
- Съпротивата на групата около Гергели Понграц в прохода „Корвин” продължава няколко дни, чак до 8 - 9 ноември. В този проход, който е със стратегическо разположение, една дузина съветски танкове са извадени от строя. Освен това, съпротива наблюдаваме и в други градове на Унгария, като в някои по-отдалечени райони на страната те продължават дори до януари 1957 г. В Будапеща обаче въстанието е потушено още в средата на ноември и с това се смята, че главният бастион е паднал. Ние знаем много добре от историята, че революциите се случват в градовете и там, в крайна сметка, се взимат и решенията.
- Може ли да твърдим, че разгромът на въстанието и последиците от него са предизвикали “климатичните промени”, допринесли за оформянето на сегашната политическа ситуация в Унгария?
- Според мен, отговорът много добре би могъл да се илюстрира с ролята на Гергели Понграц, който е начело на най-известната група бунтовници. През 1957 г. той успява да избяга в САЩ, а в Унгария се връща чак през 1991 г. При завръщането си обаче той е силно разочарован от развитието на събитията в страната. Най-вече му е трудно да приеме продължаващото присъствие на бившите комунисти в управлението, в бизнеса и в обществения живот на Унгария. Постепенно Понграц (по-късно основател на крайнодясната партия „Йобик”) започва да заема все по-националистически позиции. Освен това, у мнозина е останал горчив спомен от унгарското въстание, свързан с изпитаното разочарование от демократичния Запад. Тези хора често си задават въпроса: какво всъщност направи Западът през 1956 година? Дали той изобщо искаше да се намеси? Така и до днес много унгарци изпитват разочарование и неудовлетворение заради западното бездействие от онова време.
- Какво е значението, което днес приписваме на събитията от 1956 г.?
- Прави впечатление, че през последните няколко дни и седмици унгарските политици отделиха малко внимание на годишнината. А когато го правеха, те подчертаваха колко свободолюбиви са били унгарците тогава. Подобен тип говорене се обяснява с факта, че политическите лидери искат да покажат на ЕС, че не горят от желание да се съобразяват с неговите предписания, тъй като се считат за свободолюбив народ, който веднъж вече се е борил за демокрация и то в условията на Желязна завеса и съветски бич. От друга страна, често чувам от колеги в унгарските университети, че имат проблеми, когато искат да направят изследвания по неудобни теми – например, ролята на десните паравоенни организации в периода между двете световни войни. Определено такива научни проекти се подкрепят с голяма неохота. Някои колеги дори са заплашвани, че ще загубят работата си, ако настояват да работят по теми, като положението на ромите и синтите в онзи период. Удивително странна ситуация!
- Повлияло ли е въстанието от 1956 г. за смяната на системата през 1989 година?
- Въпреки поражението, дълго време се смяташе, че моралният победител във въстанието е свободата. В периода 1988/1989 имаше чести позовавания на събитията от 1956 г. Неслучайно през 1988 г. унгарската комунистическа партия беше принудена да направи някои отстъпки. Имре Наги бе реабилитиран, а неговото повторно погребение бе придружено от масови митинги. Революционният опит от 1956 г. допринесе за това през 1988/1989 властта в Унгария да бъде предадена по мирен път в ръцете на опозицията.
Standard, 22.10.2016