Адреналинно
„Лов на диви хора“ (Hunt for the Wilderpeople), 2016, Нова Зеландия, 101 минути, сценарист, режисьор и копродуцент Тайка Уайтитина (по романа Wild Pork and Watercress на Бари Кръмп), оператор Лаклан Милн, музика: Лукаш Павел Буда, Самюъл Флин Скот, Конрад Веде; в ролите: Сам Нийл, Джулиан Денисън, Рима Те Уиата, Рейчъл Хаус и др.
Награди: за филм от фестивалите dead CENTER, Монклер и Фантазия, на публиката от Бостън, Монтклер, Сан Франциско, Уисконсин.
Показан на So Independent
С „Първият понеделник на май“ на Андрю Роси седмото издание на So Independent (27 октомври – 6 ноември) започна завладяващо. Посветен на грандиозната изложба „Китай: видян през лупа“ на Института за костюми към Метрополитън музей през 2015, този американски документален филм е преживяване. Подир концепцията за влиянието на Китай върху висшата мода, той изследва разгръщането, мащаба, екипността, толерантността в работата на огромния екип. На екрана се редуват уникални тоалети, пипани с ръкавици, а на финала избухва цялата фантастична изложба със звезден блясък.
Друго американско документално приключение е „Де Палма“. Ноа Баумбах и Джейк Полтроу ни срещат с големия Брайън де Палма, създателя на „Кери“ „Белязаният“, „Недосегаемите“, „Мисия невъзможна“ и други знайни и незнайни филми, където се лее много кръв (предимно женска). Искрен, симпатичен, синеок и засмян, режисьорът разказва за младост и приятелства, намерения и провали, успехи и компромиси, а през цялото време се осланя на историята на киното. Поучителен филм за млади кинематографисти, стига да го видят.
Тази година So Independent разшири още повече територията на независимото кино. Така успяхме да видим енергийния филм „На лов за диви хора” на вече известния и награждаван по света новозеландец с руско-еврейски корени Тайка Уайтитина (1975).
Заедно с дебеличкия неуправляем хлапак Рики (Джулиан Денисън), той ни запраща в затънтената ферма на добрата чудачка Бела (Рима Те Уиата) и спътника й социопат Хек (Сам Нийл) – единственото семейство, съгласно да приеме низвергнатото дете от ръцете на социалната работничка-мъжкарана Пола (Рейчъл Хаус). Рики е градско хулиганче – формирано е от субкултурата и преди всичко от хип-хопа, привличат го гангстерите и киното, излива емоциите си в хайку... Тъкмо се привързва към Бела, и тя умира. Хек е безутешен. С пожар подире си Рики, заедно с любимото куче, избягва в „храсталаците”, както наричат местните планински гори. Хек със своето куче хуква подире му.
Лудата Пола решава, че възрастният мъж със затворническо минало е похитил момчето, и ги обявява за национално издирване. Впряга по следите им медиите и целия държавен апарат. И се започват луди приключения насред дървета, зъбери, реки, езера, пристани - преследване, престрелки, бой, глад, студ, отзивчивост... Намесена е думата „величествено“ от устата на Хек, новозеландската птица хуийя, обявена за изчезнала, дори урната на Бела... Ситуациите са от комични по-комични, а в премеждията двамата маргинали се отварят един за друг. И е безумно - смешно, сърдечно, волно. Не помня откога не ми е било така радостно, гледайки филм.
Разделен на 10 част и епилог и с изумителен саундтрак, филмът е плътен и дълбок – срещата на две наранени души с диаметрално различен хоризонт е и интересна, и повод да се покаже безумието на социалната система в контекста на дивна природа. С жив и остроумен диалог, реплики от филми, многобройни хайку и остри обрати, той е монтиран адреналинно. Е, към финала разказът се разводнява, но с изумителното дете Джулиан Денисън и с прекрасния Сам Нийл това е пренебрежим кусур. Тръгнал от Сънданс, филмът е хит, където и да се появи, а в страната си е лидер в боксофиса.
Прочее, „На лов за диви хора” има връзка и с „Де Палма” – един от любимите филми на Рики е „Белязаният”, естествено. Тайка Уайтитина би трябвало да се следи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
