със скрит потенциал" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: КвАРТал-ът <br>със скрит потенциал
Български  |  English

КвАРТал-ът
със скрит потенциал

 
Спускайки се по стълбите на ул. „Малко Търново”, най-късата улица в София, се озоваваме в квАРТал-а. Всъщност, точно бул. „Дондуков” е една от границите му в карето заедно с бул. „Сливница”, бул. „Мария Луиза” и бул. „Васил Левски”.
Отдавна в този квартал живеят множество интелектуалци, сред които писатели, културолози, журналисти, актьори, историци и др. Тук са Шалом (организацията на българските евреи), Полският институт и Гьоте институт (партньори на проекта, за който ще стане дума).
Първата къща, която изниква пред нас, след като навлезем през “портата” на квАРТал-а, е висока сграда с банков офис отдолу. Впечатляващи са мащабните женски статуи на фасадата – гушнали житен клас, те наблюдават минувачите отвисоко. До нея в района е била първата печатница на известния журналист и борец за свободата на словото от началото на миналия век Йосиф Хербст. Оттук е излизал и независимият вестник “Днес”.
Вървиш и гледаш нагоре към къщите, всяка различна, чаровна, нетипична. Следващата сграда по ул. „Бачо Киро”, която приковава погледа, макар и неподдържана, е стара, жълта с красива фасада, видимо паметник на културата. Паметната плоча на нея съобщава, че в този дом е живял известният български фотограф Петко Папакочев.
В целия квАРТал почти няма къща без история. Зад всеки ъгъл и орнамент дебнат любопитни факти около собствениците, наследниците или сегашните обитатели, за които тепърва ще се говори все повече.
А обликът на района, дори с това, че повечето сгради са не ремонтирани, ни пренася в стара, еврейска София. Такава, каквато са я обитавали нашите предци – виенска и китна, кипяща от делничен живот. Малко квартали могат да се похвалят с такова минало, повечето от тях отдавна робуват на новите лъскави „обекти“, които трудно се съчетават със заварените и въобще с архитектурните носители на градската памет. Цялостният облик на града е еклектичен, но не в постмодерния смисъл на понятието, а главно по липса на правила и вкус. Сред офисите и бързото, евтино и лъскаво строителство, се загубва духът и идентичността на София. Но не и в квАРТала. Тук в този като че ли забравен кът има много повече памет – всичко си седи, точно както е било оставено преди повече от половин век, като в „естествено възникнал“ архитектурен резерват.
След Освобождението до 50-те години на XX век кварталът е бил един от най-проспериращите и колоритните, населяван от различни общности.
Представете си още множеството музеи, културни и религиозни паметници, софийски забележителности, които са разположени там. Под къщите почиват портите на Сердика, нейни разкопки са запазени из целия квартал. Концентрацията на Джамия, Синагога, православна и католическа Църква пък допринася за религиозната и мултикултурна търпимост на мястото, превърнало се в емблема на толерантността. И т.н.
Може още много да се говори за това как този край на София е безспорно един от най-ценните в културен, исторически и архитектурен план. Въпреки това обаче, от години той изглежда някак изоставен, не е атрактивен и не представлява интерес за софиянци. Макар и разположен в самия център, на Ф-то на София, както казва Георги Папакочев (съсед и журналист от БНР и Дойче Веле), градските елити определено предпочитат други места. Нищо чудно тъкмо тази му занемареност, дозата историческа печал да го прави привлекателен за ателиета на творци, галерии, работилници, ресторанти, барове, кина. Тук, например, е Домът на киното, малко по-надолу е Клубът на пътешественика, ателиетата за сито печат SitoStudio и керамика ТЕЗГЯХ, а по същата улица са и двете френски заведения - за пийване French 75 и за хапване L’Etranger. Тук е танцовото студио FlavaHouse, споделеното творческо работно пространство SOHO, офисите на Арт Фондация DOMA и Move.bg, галерия-депо за съвременно изкуство Червената точка, цукерня Савенко – списъкът е дълъг. Разпръснати из улиците, много от тях не знаят едни за други. Живущите тук също не знаят. Не обикалят много из квартала, бързат да се приберат.
Така беше до скоро, когато изведнъж всички се озоваха по улиците по време на първия КвАРТaл-Фестивалзаедно, под ритъма на музиката, под аромата на различни кухни и сред рояк деца, тичащи към някоя от работилниците. Тогава и самите локации на фестивала разбраха за своите съседи, ангажираха се с идеи за нови общи проекти. Празникът из улиците, “чилването” в зоната за отдих и драфт бири пред Дома на киното, обикалянето от място в място на забързаната тълпа, забила поглед в програмата, създаде приповдигнато настроение, което промени цялостната атмосфера на мястото. Формираха се общности, втурнаха се заинтересовани лица да изучават историята на квартала, следвайки своите гидове. Специално за фестивала вратите си отвори и Софийската синагога (най-голямата сефарадска синагога на континента). Там, сред високите стенописи и слънчевите зайчета, се състоя лекция за историите на квартала, а малко преди нея религиозният паметник приюти и пърформанса на световния български артист Войн де Войн. В рамките на 15 минути той и неговата партньорка влязоха в ролята на два андроида, желаещи да станат хора. Текст, генериран от Войн и инженер-специалист чрез интернет, зададен от художника като тема на разговор между два бота (бот - скъсено от „робот“, се нарича компютърна програма, която може да води комуникация, прави онлайн проучвания, събира данни и прочее).
Стари и забравени пространства осъмнаха с табелите “дава се под наем”, а нови, но неотдадени, се изпълниха с изкуство, като pop-up галерии. За трите дни от фестивала квАРТал-ът се сдоби с поредната галерия за съвременно изкуство и шоурум за моден дизайн.
Усещането да видиш как забравеният квартал се изпълва с хора, колела, музика и артисти е вдъхновяващо. Наличието на сериозен интерес от страна на публиките говори за нуждата от подобни събития. И наистина, какво разнообразие има в Софийския културен живот? Какво ни се предлага целогодишно? Имаме ли нужната конкурентоспособност, с която да привлечем нови публики, включително и зад граница? Напоследък се замислям все повече над тези въпроси. Замислиха се и хората, които се лутаха с нос, забит в картата на квартала из уютните му пространства.
Именно това е мисията на проекта “квАРТал”, който се роди “по съседски” от няколко социални пространства и организации в района, привличайки съкварталците зад идеята да се създаде първият обособен културен квартал в София. Фестивалът е един вид средство, представяне за тези цели на хората от квАРТал-а, възможност за запознаване и разгръщане на потенциала му. За да не остане чудото за три дни и да продължи, естествено, са нужни работа и упоритост. Това хората не ги притеснява. Те са направили своя избор отдавна и живеят в квартала, защото усещат духа му. Самата аз съм израснала тук, живея и работя тук и сега. Това допълнително ме мотивира да възприемам предстоящата работа над проекта не като трудност, а напротив – като шанс и удоволствие.
Мисля си, че ще е така и за всички, които решат да дойдат отвън и да се включат, които са готови да си взаимодействат и да развиват локалното изкуство, култура и икономика. Заедно. Като една обща, самостоятелна сила, като модел на гражданско общество.
Какво следва оттук нататък?
Създаването на постоянна информационна платформа за събития, случващи се в квАРТал-а, която, освен да бъде ориентир за публиката, и да гради новия му имидж, да го показва като привлекателно място, както за живот, така и за работа.
„С общи усилия целим да вдъхнем нов живот на някога процъфтяващия исторически център и да му върнем статуса на такъв“, това е нашата цел като организатори.
Нуждата от изграждане и развиване на квартал на изкуствата е налице. В миналото има не един опит за локализиране на подобни не само квартали, но и арт пространства или центрове, които не намират реализация поради ред причини – част от тях е възпрепятстването им от частни или публични интереси. Затова тук движеща сила ще е не само естественото наличие на арт пространства и организации с културна дейност, а и желанието за съвместната работа на съкварталците.
Обособяването на действащ културен район в София ще е предимство за икономическото, социалното и културното развитие на града. Примерите за положителното влияние на артистичните квартали в Европа са многобройни, а тези, които са извън Стария континент, доказват тяхната социокултурна роля в съвременното общество въобще. Такива са културният квартал на Краков Казимеж, който се появява в старото еврейско гето по естествен начин, свързвайки в обща среда множество джаз барове, ателиета и галерии; Музейният квартал във Виена, съществуващ от над 10 години; арт зоните Савамала и Цетинска в Белград, които завладяват старите индустриални зони и с мощната подкрепа от Гьоте институт и Германската държава обединяват не един културен институт, център, галерия, студио; кварталът Трастевере в Рим; еврейските арт квартали на Прага и Будапеща; старите непрестижни квартали Кройцберг и Ньойкьолн в Берлин, днес сред най-атрактивните за хората от творческите индустрии… Изреждането на чуждите добри практики може да продължи, но и така е достатъчно, за да подскаже един очевиден културен дефицит на София.
Друг важен мотив за проекта е съхраняването и поставянето в съвременен контекст на културното наследство и стария облик на квартала. Тази изчезваща София, както показва и едноименният онлайн портал за фотографии, е едно от последните архитектурни бижута с такава концентрация на стари къщи и фасаден детайл. Всяка втора сграда е паметник на културата, макар на не малко от тях тайно, без публичен дебат и дори без да е обявено, да е отнет този статут. Именно лошото отношение към къщите и тяхната поддръжка, грубото саниране и унищожаване на виенските детайли, падащите кули и изкъртените орнаменти са болка в сърцето на постоянно живеещите и работещите в квартала. За съгражданите им от другите квартали обаче те остават невидими. Хората до онзи ден сякаш не се престрашаваха да стъпват в тази част на града и да разберат какво се случва с нея.
Интересен е примерът с къщата на ул. „Цар Симеон” 45. Бързайки покрай нея, винаги съм си казвала колко безвкусно е някой да сложи на класическа архитектура от социализма детайли: каменна арка на врата с тухли, редени като лего, и същите каменни арки в покривната част. Наскоро се задържах и с удивление открих, че детайлите са оригиналната част от постройката, която всъщност по безобразен начин е мумифицирана с грубо саниране на фасадата. Тази и много други нелепици са трън в очите с естетическа чувствителност и грижа за своя град. Това е една от мисиите на големия проект квАРТал – запазване и опознаване на наследството на архитектурната и културна среда.
Това са основните цели, които квАРТалците си поставят при реализацията на вече започнатия проект за обособяването на културен квартал в София. Замисляме се и за целогодишна културна програма на квАРТал-а, но за нея и предстоящото ще научим съвсем скоро. Колелото вече е задвижено, случващото се е налице. Останалото зависи от нас, всички.
Добре дошли в квАРТал-а на София.
 
Мартина Стефанова
Арт Фондация ДОМА
Част от КвАРТал Колектив
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”