Ходене по буквите
Рада Александрова. “Повторение”. Стихове. Аскони-Издат, С., 2016, цена 6 лв.
“Нямам време/ да описвам/ малки неща.// А не ги и виждам”, пише Рада Александрова. Стихотворението се нарича “Безпостмодернизъм” и само на повърхността си представлява косвена критика на поредната естетика, сведена от младостта до мода. Залозите тук са много по-големи - а и, парадоксално, много по-спокойни. Какво става, когато с възрастта твоят свят започва буквално да се смалява, когато времето ти накъсява? Когато този свят вече не е твоят свят? Тогава като поет имаш две истински големи теми - благодарността към крехкия живот и постепенното разтваряне в смъртта. Рада Александрова пише бистро за всичко това, пише с любов и приятелство за любовта и приятелството, които винаги са били другото име на неизбежната загуба. Поет от нейната величина знае, че няма смисъл да се бори с неспирния ход на времето - тя приема преходността без особена горчивина. Малкото вече е голямо. Затова объркването кои сме в навечерието на своя финал ще е тихо. Преселението отвъд ще е тихо. Тишина, която знае, че “докато се научи/ да различава/ красивите думи/ от истинските,/ животът свърши”, че само “старите стихове/ са места за почивка”, че поезията е “да отсееш себе си”... Какво тогава остава непресято от Рада? Може би самообвинението, че не е направила достатъчно за България. Може би болката, че ако старостта е отдалечаване от себе си, то тя същевременно е приближаване към майката и към родината. “Майка ми беше обидена жена. / Блъскаше тревясалия двор с мотика - сякаш самата съдба”, пише Рада в едно от най-драматичните стихотворения на тази книга. Не просто обидени, сякаш ние сме осъдени да приемаме битието си и постоянно да негодуваме срещу бита си на тази земя, нашата земя. Наказани сме да сме дотам самотни, че едното око да плаче за другото. “Повторение” е много силна и изчистена книга на Рада Александрова, която може да се състезава единствено със себе си по пътя на поезията. А така бих се радвал нейните приятелки Калина Ковачева и Малина Томова да можеха да я прочетат, “тогава/ дори самота/ няма да има”... и наистина есента ще е прекрасна.
Надежда Искрова. “Мълчания от надежда”. ИК “Сиела”, С., 2016, цена 8 лв.
Като че ли тя не е оттук. Наивност и нeвинност се преплитат в стихотворенията й. Те преливат от онзи копнеж към духовност, специфичен за изначално духовния човек. Човек, който се съмнява в себе си и се учудва на света и нравите, без да съди. В книгата на Надежда Искрова има много искрени и ефирни текстове, бeлязани понякога от някой жилващ израз, който ги приземява - и за който дори не се питаме дали е на дете или на мъдрец. Колкото истинен, толкова и ненатрапчив е... В “Мълчания от надежда” има думи от Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Светлозар Игов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Палми Ранчев и др., които контекстуализират завръщането на Надежда Искрова в българската поезия след многогодишен престой в Щатите. “Нещо ни свързва / от правремена/ до ден днешен/ не мога да ги опитомя/ нито те мене.”
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
