Кой е Мелд Тотев?
Мелд Тотев. “Блуждаеща болка”. Превод от руски. Издателство “Захарий Стоянов”, С., 2016, цена 10 лв.
Съставител на “Блуждаеща болка” е Марина Тотева. Надя Попова (“Здравей, предвечно човечество!”, стихотворения) и Минчо Тунев (“Насаме с телевизора”, поема) са неговите преводачи. Тунев е автор и на предговора “Да се родиш postmortem”. Към книгата има фотолетопис. Но кой е Мелд Тотев?
Както научаваме от предговора, след Септемврийското въстание през 1923 г. неговият баща Георги Тотев, родом от пловдивското село Царацово, бяга в Съветска Русия, където следва журналистика и достига до професорско звание. През 1937 г. се ражда синът му Мелд (името е абревиатура на Маркс, Енгелс, Ленин, Димитров). През 1945 г. проф. Тотев изчезва по време на сталинските репресии. Години по-късно синът иска да отмъсти за баща си, докато осъзнае, че баща му е както жертва, така и част от репресивния апарат, а и доносникът вече си е получил заслуженото. Мелд Тотев също завършва журналистика в МГУ, работи в радиото и в различни списания, като постоянно усъвършенства енциклопедичните си знания в областта на западноевропейската и световната литература. Московчани го наричат Балзак и заради визуалната прилика, и заради обичта към кафето. Автор е на 56 непубликувани приживе тетрадки със стихотворения, до които достъп са имали неколцина. До смъртта си през 1993 г. публикува само три пъти, по време на перестройката, стихотворни цикли в издания за поезия. Вдовицата му публикува единствената му книга “56 тетрадки”. Руската критика тогава го обявява за “непознат класик” - текат сравнения не само с Михаил Ерьомин, но и с поета Ницше, с Гьоте, Бодлер и Хуан Рамон Хименес. “Европейски самотник - нелегал”, твърди една рецензия. А Минчо Тунев има изключителни приноси за утвърждаването му на българската литературна и културна сцена.
Началните впечатления от “Блуждаеща болка” са за ръбати класически и свободни стихове, които представят нашия свят като космическа катастрофа - катастрофа, която вече се е случила в съзнанието на поета. Мелд Тотев пише гротеските си с болезнено достойнство и твърдост. Той не понася нашето време, неговото насилие и неговата лековатост. Блуждаещата болка е в интелекта. Жалките трябва да жалиш./ Младият фукльо иска/ равни условия като в спорта, с мечта да е шампион,/ но жалък е и той за някои. А като остарее, разбира:/ по-дълбок от здравия смисъл/ е любовта към човека.// С детските глави удряй по ъглите”, пише в поемата си Мелд Тотев. И стиховете му често предполагат да го сравняваме с Константин Павлов в резигнацията, както и сърцераздирателността на внушенията, която подбива декларативния тон.
P.S.В следващ брой - рецензията на Борис Дубин “Пътят на корена”, посветена на единствената стихосбирка на Мелд Тотев.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
