Спасяването на Европа
Хосе Игнасио Торебланка. „Кой управлява в Европа?” Превод от испански Теодора Цанкова, ИК „Критика и хуманизъм”, С., 2015
Хосе Игнасио Торебланка е политолог, професор в мадридски университет и колумнист на вестник Ел Паис. Той завършва книгата „Кой управлява в Европа?“ през пролетта на 2014 г., за да предложи анализ на проблемите, в които (вече) изглежда оплетен Европейският съюз. Две години отделят излизането й от днешната ситуация, когато проблемите не само не са намалели, но очевидно не спират да вървят към някаква неизвестна и плашеща кулминация. Начинът, по който Торебланка ги представя и анализира обаче, продължава да бъде актуален, защото изяснява причините и основанията на тяхното съществуване. „Кой управлява в Европа?“ е добро ръководство по ориентация в съвременната политика; в книгата се казват неща, каквито обичайно не чуваме в коментарите на нашите специалисти, при това изложени ясно, системно и достъпно въпреки очевидните ерудираност и компетентност на един академичен политолог.
Бедите в Европа започват през 2008 г. с голямото сътресение на финансовите пазари. Осем години по-късно изглежда, че кризата на еврото е овладяна с институционални мерки и е останала в миналото. Истината обаче е друга; кризата отвори пролуки и разрани проблеми, които оттогава насам не са зараствали и продължават да травмират, дори все по-силно, целостта на Европейската общност. В национален план например протичат нарастващи фрагментация и поляризация на политиките, свързани с европейската интеграция (след британския „Брекзит” просто не знаем докъде може да стигне този процес). Прехвърлянето на нови и по-широки правомощия от националното към европейското пространство предизвика невиждано обезвластяване на националните правителства, притиснати без право за самостоятелна парична и фискална стратегия. (Националните правителства, казва Торебланка, приличат на Одисей, завързан с две въжета за мачтата, без възможност да управлява нито ефективно, нито демократично.) Рязко се изостриха разделенията между „бедни“ и „богати“, северни и южни (като Гърция, Испания, Португалия) страни вътре в самия съюз. Политиката на бюджетен остеритет (стриктно спазване на ограниченията) заедно с общия натиск към либерализация (сякаш много, много отдавна думата либерален имаше положителни конотации) постави под въпрос ключови елементи на демокрацията, свързани с образованието, здравеопазването, пенсионната и данъчната система. Авторът работи най-често с примери от Испания, след това Гърция, Италия, Ирландия, с Германия и Франция – от другия лагер, но всеки български читател може да използва подадените ключове, за да дешифрира конкретни ситуации от родната ни действителност. Той отхвърля обичайното обвинение, че причината за Голямата криза е била финансовата безотговорност на Южна Европа (за разлика от настроенията в Гърция, испанците са възприели това твърдение с мазохистична склонност към самобичуване – дали има нещо общо с техните религиозни традиции?). Много интересен е анализът на технократичната вълна в управлението на ЕС и на отделни държави. Торебланка прозорливо хваща скритото за обикновено око: дълбинните опасности, които произтичат от него.
Макар че откровено застава на страната на тези (еврофилите), които виждат обединена Европа като най-добрата гаранция за спокойно бъдеще, той не скрива тревогите си, не се опитва да заобиколи недостатъците на Европейския съюз и задълбочено проследява опасностите, които произтичат от тях. Откровен, честен и компетентен анализ, от какъвто имаме нужда, за да не се чувстваме лишени (поне) от възможността да разбираме какво се случва край нас. Макар че либералният свят все по-малко има нужда от интелигенти, които разбират какво се случва. И все пак Торебланка завършва последните страници с убеждението, че все още има кой да спаси катастрофиращата Европа: не политическите институции, нито банките и управлението на технократите, а гражданите – стига те да го поискат, разбира се.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
