Писмо от Полша
До моите български читатели – от болницата, която, както почти всичко в Полша, носи името на Папата, Йоан Павел Втори. Болницата е огромна и симпатична (лекарите и сестрите са общо взето любезни ) – но сто пъти бих предпочел да бъда сега с вас, отколкото в стая № 10. Тъкмо трябваше за малко да прекъсна писането, сложиха ми система. От стая номер 10 се виждат няколко красиви ясена и малко по-нататък футболно игрище. Вчера – защото съм тук от вчера – там имаше мач. Чувствам се изтощен, но се утешавам, че стиховете ми, писани в моменти, когато бях най-силен, а не толкова слаб, ще стигнат до вас, преведени от неоценимата Силвия Борисова. Но много ми е мъчно, че няма да виждам лицата ви и да отговоря на въпросите ви…Трудно се пише за политика, когато си в болница – и все пак трябва да кажа, че съм от многото полски автори и творци, които не харесват нито тона на нашите нови управници, нито посоката, в която са се отправили. Жалко, че не можем да поговорим повече за това. Надявам се, че ще успеем да осъществим това гостуване по-късно. С най-сърдечни поздрави, Адам Загаевски
Това послание, досущ негово стихотворение, получиха българските читатели на един от най-големите поети в света днес, който, за съжаление, не успя да присъства на представянето на своята антология „Невидима ръка” (Издателство за поезия „Да”, 2016) в София (12 май) и Пловдив (13 май). В двете вечери участие взеха Силвия Борисова, преводач на книгата, и нейната издателка Силвия Чолева, а в „Перото” стиховете на Адам Загаевски прочете актьорът Иван Бърнев.
К
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
