Романтична интуиция за града
Изложба „Предизвикателството София“ на арх. Тодор Булев
В ерата на параметричното проектиране, градът, който не е дърво на Кристъфър Алекзандър, би бил vintage екзотика за последните поколения архитекти у нас, ако бяха чували за него. Да се правят къщи и квартали отвътре-навън, от човека към материалните му черупки, днес е като че ли разточителна утопия, която се движи обратно на лелеяната stархитектура, стартираща от уау-формата към каквото там се получи вътре.
И изведнъж в Централния дом на архитекта се появява юбилейна изложба, илюстрираща 50-годишни експерименти да се „извади градоустройството от мъртвите (и умъртвяващи) схеми, от клишетата и словесните формули, от ГИС и базите данни, за да се свърже управлението на градската среда с нейния духовен потенциал, с човешкото присъствие“. „Градоустройство откъм романтичната му страна“ нарича своя подход човекът-оркестър зад изложбата, Тодор Булев – архитект, градо(у)строител, художник, професор, концептуален мислител и автор на книги за архитектурата.
Дори и визуално експозицията надскача мъртвите схеми на стандарта – по стените са плиснати в артистичен порядък едри обеми и експресивни цветни петна, които напират да се излеят навън. Обичайната хомогенност е избягала някъде – арки и павилиони със замах преминават в градски оси и райони, дръзки ескизи се конкурират с чертежи, печатни страници спорят с ръкописен текст, но молив и туш, акварел и пастел са в примирие. 70-те на ХХ век подават ръка на 10-те на ХХІ. Паралелни светове на имагинерна бъдеща София.
Залата е станала наръчник за възможните посоки, които София би могла да поеме. Едно, София като регионален център с пръстени около Витоша – ядро и предградия, пресъздаващи естествения ландшафт. Две, София като звездни лъчи – западен към Люлин, Цариградско шосе, Ботевградско шосе, Ломско шосе. Три, София като линеарно-пръстеновидна система – дъга североизток-югозапад с периферен низ от подцентрове, активизиращи социалния живот по ръба на града. Четири, София като диалог между център и периферия – български „Дефанс“ по оста изток-запад, следваща софийското поле. Пет, София като симбиоза от градски ансамбли – регионален център Запад, бул. Цар Борис и бившите военни заводи, северна зона, рекултивираният Кремиковци. Шест, правителствен център на 4-ти км – пълноценен самостоятелен град в града. Седем, съживяване на пространството около Двореца – с нови функции, възраждане на историческата атмосфера, реплики на някогашната ограда и портите й, с пластични символи (конна статуя?), осмислящи мястото. Осем, девет и още – остават за следваща изложба.
Може да споделяме визионерската философия на Тодор Булев за градската среда – или не. Може да одобряваме идеите му за София – или не. Може да му завиждаме за таланта – или да му завиждаме още повече. Съществено за бъдещето на София е не личното позициониране по оста „да–не“ за проектите на Булев. Съществено е нови, алтернативни проекти да бъдат провокирани от тях – колкото повече и по-различни, толкова по-добре. Защото ще имаме избор, ще имаме диалог и публична мисъл за града около нас. А след тях, дано, и по-добро място за живеене.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
