Тънка невидима линия
„Палата номер 6” по А. П. Чехов. Режисьор Боян Крачолов.
Сценография и костюми Антония Соколова. Участват Иван Николов, Мартин Димитров, Калин Пачеръзки, Каталин Старейшинска, Тодор Дончев, Стилиян Желязков, Пламен Петков. ТР Сфумато - сцена Undergraund. Премиера 21 септември 2015.
Болката е живата представа за болката. Направи усилие на волята си, за да промениш тая представа, отхвърли я, престани да се оплакваш и болката ще изчезне, казва лекарят Андрей Ефимич Рагин с думите на Марк Аврелий на затворения в Палата номер 6 Иван Дмитрич Громов. Според него, мислещият човек презира страданието. За затворения заради параноя в психиатричната клиника Громов това е глупост. Нима сте страдали някога?, пита го ядосано от своя страна той. Разгорещеният спор между здравомислещия лекар, скептик към ползата от постиженията на медицината, последовател на стоиците, и душевноболния параноик Громов, убеден в безсмъртието на човешката душа, е ключовата сцена в представлението на Боян Крачолов.
Двамата всъщност спорят за това какво е човешкото същество. За Рагин човекът е мислещо, но смъртно, а за Громов той е страдащо, но безсмъртно същество. Затова за Рагин между обзаведената според последните открития в науката психиатрична клиника във Виена и провинциалната, тънеща в мръсотия бараканяма разлика - накрая всички стават прах във вселената. Той открива в Громов единствения мислещ човек в провинциалното градче, който разсъждава над този въпрос. Това, което ги дели, е тънката невидима линия между нормално и ненормално, между душевно здравия и душевноболния. Добро хрумване на сценографката и режисьора - в пространството на малката зала тази граница е визуализирана просто чрез една стена с прозорец. От едната й страна е психиатрията, а от другата – къщата на Рагин.
И тъй като изглежда именно за да постави въпроса “Какво същество е човекът” е избрал „Палата номер 6” режисьорът, той започва спектакъла направо с първото посещение на Андрей Ефимич Рагин в клиниката, когато среща Громов. Лекарят започва все по-често да ходи при него, защото, както по-късно ще обясни на началника на пощата Михаил Аверянич, книгите са нотите, а добрият разговор с мислещ човек е песента.
За да концентрира вниманието на зрителя върху размислите на двамата върху човешкото съществуване, останалите четирима персонажи от тази знаменита, късна, писана през 1892 г. повест са съкратени. А описанията на живота в града или повтарящата се с жестокостта на тикащ безупречен часовник всекидневна програма на лекаря Рагин е дадена на слугинята му Дарюшка - чудесно пресъздадена от Каталин Старейшинска. Тя е тази, която в същата механика яростно мъкне една зелена щайга с бира и обяснява какво прави всеки ден от 20 години насам Андрей Ефимич Рагин.
Кратките сцени, в които тя се появява, за да предложи на господаря си редовната бира, са включени заради аргументите в защита на неговото здравомислие. Ако човек от 20 години не е променил навиците си, значи той е здрав. И актрисата показва тази дълбока убеденост в здравия разум на Дарюшка без особени детайли в ролята – просто изтегляйки една дълбока, чиста линия в поведението на загрижената за господаря си простодушна, здравомислеща слугиня.
Отпаднали са също и сцените на постепенното завладяване на всички в градчето от мълвата, че Рагин ходи в Стая № 6, защото всъщност се е разболял. Само с една сцена е показан обратът в „общественото мнение”. Това е срещата с Рагин на Михаил Аверянич (Калин Пачеръзки) и новия лекар Хоботов, преди да го вкарат в бараката. По този начин действието е концентрирано върху срещите между лекаря и въдворения болен; и респективно, върху преминаването на границата между нормата и отклонението от нея. Добрата драматизация е вече половината от добре свършената от режисьора работа.
Другата е добре свършената работа заедно с актьорите. Важи за всички, но особено видимо е това при Иван Николов (Рагин) и Мартин Димитров (Громов). И двамата млади актьори точно водят в конфликта на идеите линията на поведение на своите персонажи. Иван Николов хубаво показва обсебеността на Рагин от идеите му, леко дървената му селска фигура, та дори котешката му походка, както го описва Чехов. В ключовата сцена, с която започнах (тя е и най-добрата в спектакъла), Громов (Мартин Димитров) излиза от стаята и ролите от двете страни на стената са разменени. Границата между здравия и болния е премината. Добре разиграна е тя и в бяло-черните костюми на персонажите, а също и между гледащите и играещите. Актьорите се разхождат в коридора преди началото на представлението, както по коридорите в бараката за душевноболни.
Едночасовото представление завършва с вкарването на Рагин в Стая № 6 и преминаването на тънката невидима линия между представите за здравия и пространството на болния разум.
Как се е случило така, че двайсет години не е забелязвал, не е имал представа за болката?, се пита Рагин. Но този въпрос, който той си задава вече от другата страна на стената, е оставен отворен. А с него и въпросът какво е човешкото същество, който е в центъра на вниманието на този всъщност дипломен спектакъл на Боян Крачолов, играещ се през целия сезон в ТР “Сфумато”.
Не са много добрите режисьорски дебюти в последните години, но този е сред тях.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
