Лувърът през окуляра на Сокуров
„Франкофония“ (Francofonia), 2015, Франция/Германия/Холандия; 88 минути, сценарист и режисьор Александър Сокуров, продуценти: Пиер Оливие Барде, Оливие Пере; оператор Брюно Делбонел, музика Мурат Кабардоков, в ролите: Луи-До дьо Ленкесен, Бенямин Уцерат, Венсан Немет, Йохана Алтес, Александър Сокуров и др.
Награди: на Федерацията на европейските и средиземноморските кинокритици (FEDEORA) и на фонда Миммо Ротела от Венеция.
Разпространява България филм вижън
След „Руската съкровищница“ (2002), Александър Сокуров отново е заснел мащабен „музеен“ филм. Отново е с възстановки, с кадри от блокадата на Ленинград и с неговия глас. Но сега авторът е в кадър и в едър план не е Ермитажът, а Лувърът. По-точно – спасяването му през 1940 г. по време на нацистката окупация на Париж от разбирателството между директора му Жак Жожар (Луи-До дьо Ланкесен) и немския генерал граф Франц Волф-Метерних (Бенямин Уцерат), отговорник за съхраняването на произведенията на изкуството в окупираните територии. С гениална далновидност през 1939 Жожар изкарва от Лувъра най-ценните експонати (над 3500 картини), приютени от френски замъци. Когато се среща с Метерних, там са останали малко паметници. Оценявайки изключителната грижовност към произведенията на изкуството, немецът-познавач, с риск за кариерата си, не се подчинява на заповедта на Хитлер да върне ценностите в Париж.
За разлика от „Руската съкровищница“, Сокуров сега е снимал не в един кадър, а разказва историята и подрежда реминисценциите чрез архиви и възстановки, документални и уеб-кадри и компютърна графика. Още от началото, след като намесва Лев Толстой и Чехов, той общува с капитан на кораб, натоварил в Ротердам произведения на изкуството и оказал се в гибелна ситуация насред морска буря. Интернет връзката им от време на време прорязва историческата тъкан на филма. Междувременно на самия Сокуров из залите на музея му се мярка фигурата на Мариана (Йохана Алтес) с рефрена „свобода, братство, равенство”, на свой ред преследвана от Наполеон (Венсан Немет), повтарящ своите заслуги за славата на Лувъра. Тоест, и тук, както в „Руската съкровищница”, герои прескачат историческите времена.
Сложна е структурата на „Франкофония”. На моменти Сокуров се впуска в бъбриви отстъпления, но филмът се следи като трилър. Музикално-звуковата среда е радикална – ту изпреварваща, ту следваща визуалните внушения.
През ситуацията „генерал на Хитлер и друг, спасили Париж”, филмът препраща към „Дипломация“ на Фолкер Шльондорф, където в августовска нощ на 1944 в хотелска стая става необичайната среща между нацисткия генерал Дитрих фон Холтиц и шведския дипломат Раул Нордлинг. И благодарение на нея, френската столица е спасена от опожаряване. Но, ако онзи филм е създаден по пиеса и затворен в интериора и игралното кино, „Франкофония” „диша” през разни ценни архивни кадри, фотографии от парижката атмосфера през войната, съчетани с изискани възстановки и актьорски присъствия...
Любопитно е, че наскоро, по време на първото издание на фестивала Master of Art, бе показан сериозният френски документален филм, посветен на Жак Жожар, „Човекът, който спаси Лувъра“ на Жан-Пиер Девийер и Пиер Пошар. Там този изключителен човек и професионалист е показан в едър план, колкото и да е оскъден архивният материал за него. Прочее, тази подробност, както и нерадостната му съдба, са споменати и във „Франкофония”.
Филмът на Сокуров се занимава не просто с държавното и индивидуално отношение към културната памет по време на война, а и задава множество актуални въпроси, препращащи към безчинствата на ИДИЛ и погубването на Палмира, без изобщо да се споменават. Вербални отговори няма – изображенията заменят думите. Могъщо е внушението за опасността пред Европа и света.
Страхотно е, че, след като България филм вижън показа „Франкофония” на Киномания, сега го извади по екраните. Големият и вечно неспокоен руски кинематографист Александър Сокуров отново е създал важен филм. И е необходимо да бъде видян.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
