В навечерието
В навечерието на 23 април – Международният ден на книгата и авторското право - предлагаме на вниманието ви анкета с изпълнителните директори на най-големите у нас организации за колективно управление на авторски и сродни права (ОКУП): Симеон Христов (АРТИСТАУТОР), Иван Димитров (МУЗИКАУТОР), София Щерева (ПРОФОН) и Мария Палаурова-Чолакова (ФИЛМАУТОР). Поводът – предстоящото приемане на нов Закон за колективното управление на авторското право и сродните му права (ЗКУАПСП), който регламентира цялостната дейност на ОКУП и на един нов субект – НУПД (независими, управляващи права, търговски дружества) - от структурна и функционална гледна точка – образуване, структура, условия за членство, органи на управление, изисквания за ефективност, прозрачност, отчетност.
До настоящия момент ОКУП функционират съгласно чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Проектозаконът, чието влизане в сила бе предвидено за 10 април 2016 г., следва разпоредбите, логиката и уредбата на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар.
В приложението на Директивата, в частта за задължителната информация, която ОКУП и НУПД трябва да предоставят в годишните си доклади за прозрачността, четем „специален доклад за ползването на суми, удържани за социални, културни и образователни услуги”. „Превеждайки си” Директивата, се сещаме за Национален фонд „Култура”. И то не толкова за един от начините за набиране на средства за него - 50% от глобите, наложени заради неизпълнени ангажименти към ОКУП (според чл. 98 в. ал. 2 от ЗАПСП), а за чл. 26, ал. 8 от ЗАПСП – според който в Национален фонд „Култура” трябва да отидат 30% от събраните компенсационни възнаграждения за авторите и издателите на отпечатани произведения, които „се възпроизвеждат по репрографски начин за лично използване” (чрез фотокопия, разпечатки и т.н.). Събирането на тези отчисления е в сферата на дейността на КОПИ БГ и РЕПРО БГ. При справка в годишните отчети на Национален фонд „Култура” от последните три години се вижда, че той няма никакви приходи по ЗАПСП – нито 50% от глобите, нито 30% от отчисленията за така нареченото „частно копиране”.
Дали обаче новият закон ще предложи механизми за решаването на този проблем, четем в анкетата:
- Какво e важно да залегне в новия закон, а е пропуснато?
АРТИСТАУТОР: На този етап в законопроекта са въведени всички важни аспекти в регулацията на ОКУП и НУПД, в постигането на прозрачност и отчетност в тяхната дейност. Все пак, това е един напълно нов закон и в някакъв по-късен етап, когато започне неговото прилагане, е възможно да възникне необходимост от допълнителни норми.
МУЗИКАУТОР: Законопроектът няма пропуски. Предизвикателство е изпълнението на Директивата по начин, адекватен на местните условия. Пропуски съществуват в сега действащия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Липсва ясна и точна регламентация на компенсационните плащания в чл. 26. Тя е свързана с обезщетението, което носителите на права трябва да получават при копирането на техни произведения/записи на празни носители и записващи устройства. По този повод беше приета резолюция от Европейския комитет на Международната конфедерация на дружествата на композиторите и авторите (CISAC), който за първи път проведе среща в София на 6 - 7 април. Домакини на форума бяха българските сдружения за колективно управление на авторски права - МУЗИКАУТОР и ФИЛМАУТОР. Резолюцията е адресирана до българските власти, които трябва да осигурят необходимите гаранции на авторите, че ще получават полагащите им се компенсации от т.нар. „частно копиране“– нещо, което отдавна се случва в цяла Европа, но не и в България.
В националния доклад за България, който беше представен пред Европейския комитет на CISAC, се посочва и друг порок на българската авторско-правна система. Това е липсата на ефективен контрол от страна на Министерство на културата. Тя се дължи на маломерния инспекторат, с който държавата разполага, за да покрие над 150 000 ползватели[1] в цялата страна.
Затова МУЗИКАУТОР, ПРОФОН и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация предложиха на Министерство на културата, а то от своя страна – на Народното събрание, да се делегират подобни функции на общинските инспекторати. Наред с документите, за които те така или иначе проверяват туристическите и търговски обекти в страната, например, за пожарна безопасност, ХЕИ и т.н., инспекторите биха могли да проверяват и за наличие на лицензи за музиката. Това предложение бе подкрепено от Министерство на културата, CISAC, Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI), както и от Столична община.
В ЗАПСП има и пропуски по отношение уреждането на правата при организирането на концертни прояви. Докато в целия Европейски съюз тази практика е налице, в България редица организатори на концерти не представят предварителен списък с произведенията, както и коректен отчет след проявата (ако изобщо представят някакъв), така че да е възможно определянето на размерите и разпределението на авторските възнаграждения. Проблем е и това, че липсва солидарна отговорност от страна на собствениците на зали, стадиони и всички останали места за провеждане на концерти, които би трябвало да изискват задължително от организатора на събитието договор за уредени авторски права. Имено този въпрос поставиха на министър Вежди Рашидов музикантите Богдана Карадочева, Васил Найденов, Стефан Димитров, Митко Щерев и Тончо Русев при среща през юни 2015 г. и получиха уверението му, че проблемът ще бъде решен.
Огромно предизвикателство е и уредбата на чл. 21 от ЗАПСП (той се отнася до разрешението за излъчване на произведение по електронна съобщителна мрежа – бел. ред.), който също е нуждае от редакция в посока прецизирането му.
ПРОФОН: Създаденият проект е резултат на разумен компромис между претенциите на правоносители и ползватели, но това е цената законът да бъде припознат от всички и да се прилага успешно. Разбира се, на нас, като на правоносители, би ни се искало в закона да има засилени мерки за контрол и отчетност от страна на ползвателите, реципрочни на тези, изисквани от ОКУП. Един от големите проблеми на колективното управление е именно недобрата отчетност, която пречи да се извършва бързо и точно разпределение на постъпилите приходи към правоносителите.
ФИЛМАУТОР: Адаптирането на такъв европейски акт към местните специфични условия е тежка задача, защото директивата е създадена да се прилага както в страни, където колективното управление има многогодишна история и традиции, така и в държави като нашата, където то съществува сравнително отскоро и „пречи“ на голяма част от ползвателите.
- Кои са недостатъците на проектозакона?
АРТИСТАУТОР: Законопроектът бе изготвен с участието на всички потенциално засегнати страни. Представените в Народното събрание мотиви към законопроекта са същите, които ОКУП, сред които и АРТИСТАУТОР, изложиха пред МК с цел да бъде съставена работна група, която да напише закона. Работната група от над 20 човека, сред които имаше както представители на ОКУП, така и на ползватели, а също така и на бъдещи НУПД, разглеждаха новия закон текст по текст. И ОКУП, и ползвателите правеха отстъпки. Но слабост би могла да се окаже неготовността за появата на нов играч като НУПД, тъй като не е ясно с какви проблеми ще се сблъска не само той, но и добре познатите ОКУП. Това е и причината на НУПД да бъде даден сравнително ограничен обем правомощия, които да осъществява самостоятелно. Разиграха се множество сценарии с потенциални проблеми, но те, в крайна сметка, ще бъдат урегулирани от естествения ход на пазара.
МУЗИКАУТОР: В известен смисъл, проектът е компромисен и това е неговият недостатък - той не успява да коригира насложилите се през годините проблеми. Пример за това са възможностите за отстъпване на права на организациите за тяхното управление – на изключителна или на неизключителна основа. В повечето държави в ЕС това не е въпрос на законодателна уредба, а се решава в устава на съответната организация или в договорите за членство, но у нас подобни по-меки механизми невинаги сработват. Така или иначе, Директивата създаде възможност някои недостатъци да бъдат коригирани, но обстоятелствата и средата не са съвсем подходящи за радикална реформа.
ПРОФОН: Всички сме наясно, че дори да създадем най-съвършения текст, той може да се провали, ако няма добър контрол върху прилагането на закона. Също така, предвид изискването в Директивата за въвеждане на нов субект – НУПД, все още не знаем как на практика той ще работи на един и същи пазар с ОКУП. Няма ли да има нелоялни практики от страна на тези дружества, имайки предвид, че те не са длъжни да преминават процедура по предварително обсъждане на тарифите си. Не на последно място, не бе решен законодателно въпросът дали правоносителите да отстъпват на ОКУП и НУПД правата си на изключителна основа, тоест, да не могат две или повече дружества да управляват едни и същи права.
ФИЛМАУТОР: Проектът се опитва да отрази интересите на всички заинтересовани страни в сектора. Това е и преимущество, и трудност, защото опитите за сближаване на различните позиции неминуемо водят до компромиси. Някои от законите в държавите членки, например, имат по-сериозни изисквания към отчетността на ползвателите. Но въпреки направените в тази посока предложения, те не бяха приети и така някои от дългогодишните ни проблеми не намериха решение.
Друг проблем е липсата на детайлна регламентация на случаите на задължително колективно управление, което, както се вижда от практиката досега, позволява разнопосочно тълкуване.
- След като чл. 26 от ЗАПСП не е приложен нито веднъж, каква ще е по-нататъшната съдба на КОПИ БГ и РЕПРО БГ?
АРТИСТАУТОР: Действително, към настоящия момент нормата на чл.26 от ЗАПСП не произвежда никакво действие. Но това се дължи не толкова на слабости на самия текст, колкото на бездействие от страна на компетентните институции, които трябва да следят за неговото спазване – НАП/Митници, Полиция, Министерство на културата и прочее. Понастоящем организациите за събиране на компенсаторни възнаграждения КОПИ БГ и РЕПРО БГ не осъществяват никаква дейност и докато не се промени статуквото, нещата ще си останат така. Необходимо е да се извършат множество законови промени, както в ЗАПСП, така и в другите закони, засягащи производството и вноса на носители, върху които могат да бъдат възпроизведени произведения, обекти на авторско-правна закрила
МУЗИКАУТОР: КОПИ БГ не извършва активна дейност, защото, в резултат на осакатената правна рамка, е в невъзможност да функционира нормално, т.е. да събира компенсационни плащания за „частно копиране“, от които да прави административни удръжки, за да посреща нуждите си. Това важи и за РЕПРО БГ. Затова, ако не се пристъпи към ревизиране на правната рамка и съответно – към активно правоприлагане, промяна няма да има.
ПРОФОН: Действително, в сегашната си редакция чл. 26 от ЗАПСП на практика не действа. По една или друга причина, при приемането на редакцията на текста през 2011 г. бяха допуснати сериозни законодателни пропуски, заради които не могат да се събират компенсационни възнаграждения. Ние и колегите от МУЗИКАУТОР отдавна сме изготвили и депозирали и в Министерството на културата и в Народното събрание предложения за промени, които да направят текста отново „работещ“. Имаме уверението на заместник-министър Боил Банов, че веднага след приемането на ЗКУАПСП ще се сформира нова работна група в министерството, която ще работи по наложителните промени в ЗАПСП, една от които е нова редакция на чл. 26. И след приемането на тези промени, дружествата КОПИ БГ и РЕПРО БГ най-после биха имали възможността да заработят успешно.
ФИЛМАУТОР: Изпитвам срам, когато се налага да коментирам състоянието на „частното копиране“ в България, която е сред малкото държави членки на ЕС, въвели подобно законодателство, без да го прилага. Не е вярно, че този механизъм не е приложен нито веднъж – преди няколко години, въпреки порочните изменения в чл. 26 от ЗАПСП от 2011 г., КОПИ БГ успя да събере някакви компенсационни възнаграждения, като преведе съответната част в Национален фонд „Култура”. За съжаление обаче, усилията на сдружението не бяха подкрепени от страна на регулаторните и контролни органи, което на практика доведе до блокиране на дейността му. В резултат, хиляди български и чуждестранни автори са лишени от техните законни компенсации в продължение на повече от две десетилетия, както и цялата творческа индустрия в страната поради липса на постъпления във Фонд „Култура”.
КОПИ БГ и РЕПРО БГ не само че трябва да продължат да съществуват, но е изключително важно да започнат реално да функционират. За целта е необходимо подобряване на рамката, дадена в ЗАПСП, и воля от страна на МК да изпълнява възложените му по закон правомощия. Именно в тази посока е Резолюцията за частното копиране в България, гласувана от над 100 представители от 40 дружества за колективно управление на права на форума Европейски комитет на CISAC (Международната конфедерация на сдруженията на автори и композитори), където членува и ФИЛМАУТОР. Събралите се представители на творци от цяла Европа изразиха загриженост, че вместо да бъде подобряван очевидно неработещият механизъм за частно копиране в съответствие с международните норми и практики, действащото законодателство в България продължава да е в противоречие с правилата на ЕС и да не отчита множество негови решения, включително на Съда на ЕС. Отправен бе призив към Министерство на културата и Народното събрание спешно да се предприемат действия за коригиране на настоящото положение чрез точно прилагане на ЗАПСП и за необходими изменения в него, за да стане той ефективен, приложим и напълно хармонизиран с европейското законодателство.
Текстовете подготви Теодора Георгиева
Бел. ред. Ако снимате на ксерокс съвременен прочит на романа на Тургенев, при спазване на чл. 25 от ЗАПСП, трябва да знаете, че производителите и вносителите на ксероксна хартия дължат компенсационно възнаграждение, което трябва да се отрази на цената, която вие ще платите.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
