Ходене по буквите , брой 15 (3117), 22 април 2016" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Данила Стоянова. „Спомен за сън”. Стихотворения. Предговор Яна Букова. Второ издание. ИК „Рива”, С., 2016, цена 10 лв.
През 1990 г. посмъртният дебют на Данила Стоянова „Спомен за сън” беше публикуван от пловдивското издателство „Христо Г.Данов” – книгата излезе 6 години след смъртта на 23-годишната поетеса в Париж. (Първите три цикъла и в настоящето издание следват подредбата на самата Стоянова, а последната част – стихове, писани преди кончината й от лимфома в Париж – е прибавена от Антоанета Войникова. Книгата Данила посвещава на баща си, Цветан Стоянов.) През 2012 г. творчеството на Данила Стоянова беше включено в книгата „Последните”, в която беше поставено редом с още 11 знакови поети, дебютирали през 80-те години – като Леонидов, Златанов, Сугарев, Рупчев, Илков, Мерджански, Илко Димитров, Николчина... В предговора си Яна Букова определя Данила Стоянова ето така: В дарбата за самота е най-разпознаваемото й поетично родство – с поезията на Емили Дикинсън, с която общува от дете. Топъл, но хирургичен в детайлите, погледът изследва направата на света и болката в тази направа. Меко и категорично оголва механизма му, приема го и го прощава. Екзистенциалната тревожност на тези стихове, стряскащата им битийна изпълненост ги прави да съществуват в някакво странно надвечерие, сякаи една лента се завърта на обратно и познанието предхожда събитията, които го пораждат. Прочее, в едно някак акварелно стихотворение Данила Стоянова казва: „Прозорецът е простор” – и през този стих рязко в нас прониква озонът, белязал цялото творчество на прекрасната поетеса. Бих продължил: озонът на удивлението, озонът на една ведро преживявана, но напълно неподправена трагика... Аз зная само, че мойто погребение не ще се състои./ Защото трудно се погребва този, който е изравнил смъртта с живота/ и живее във двете” – Данила Стоянова пише тези пророчески стихове едва на 15 години, предвещава бъдещите събития като всеки роден поет. И продължава да създава стихотворения, в които лекотата и дълбочината се срещат сякаш за първи път. Страховете на внимателното момиче и дръзката мъдрост внезапно съвпадат. Словото се лее, фино и свободно. И беседва тихо с Емили Дикинсън или с Томас Стърнз Елиът...
Днес едно от стихотворенията на Данила Стоянова е изписано на български и английски на стена в холандския град Лайден. Нейна книга в превод на Людмила Попова–Уайтман е публикувана от американското издателство IVY Press. За нея проникновено пишат Блага Димитрова и Петър Увалиев, който вижда в „непристорната разговорност” на стиховете „доказателство за непринудената вглъбеност на това необикновено българско момиче”. Надявам се, че второто българско издание на „Спомен за сън” ще намери нови литературни приятели на Данила Стоянова – това самотно и силно явление в българската поезия, това кратко, но толкова наситено човешко и поетично присъствие, за което поне аз още тъгувам... И чиято дарба ми връща вкуса към поезията, към живота. Защото всичките ми мъки и страховете ми/ повлечени от хаоса, в ритъма на всеобщото/ се успокояват.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”