Комедия за щетата
„Тотална щета”, автор и режисьор Ани Васева, драматург Боян Манчев, художник Георги Шаров, музика Константин Марков. Участват: Леонид Йовчев, Галя Костадинова (и гласът на Ани Васева). ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, премиера 16 март 2016 г.
„Тотална щета” е поредния сценичен опит на Ани Васева, Боян Манчев и метеорите. След „Фаетон: Изверги”, „Пиеса за теб”, „Пиеса за умиране” и други, вече познати на публиката спектакли, авторът и неформалната театрална трупа подхващат по нов начин вече поставяни проблеми, като техен център е афектът.
Представлението само се определя като „комедия за щетата, която си нанасяме, живеейки”. Щетата, според Васева, се състои в преразход на енергия, която никъде не отива. Тя стои в нас под формата на афект и не намира начин да се освободи от собствените ни окови. Енергията на афекта ще продължава да тече през нас, изтощавайки ни физически до краен предел (състояние, срещано при метеорите), за да се превърне в парадокс.
Започва се с влизането на двамата усмихнати актьори, които, без да са казали и дума, започват да плачат с гримаса на тъга, тъгата се превръща на моменти отново в усмивка, без да е ясно кое доминира, и тогава се появява гласът. Може би единственият момент, в който се води диалог между героите. През останалото време фабула липсва и се залага повече на физическата игра и изследване предела на гласа. Сцените са етюди, в които персонажите прехождат от хора в животни и замръзнали картини, заобиколени от цветя. Спояващата част са песните (изпълнени от Йовчев и Костадинова), а техен идеен център е любовта.
Любовта, която ни залива всекидневно със своята „перфектност” под формата на консуматорски реклами и посредствени драми. А нейни главни герои са физическите идеали на съвремието със своето безмерно щастие, готови да преминат всякакви граници, защото „няма пречки за любовта (освен физически)”. Физиката, според мен, е зрънцето, върху което „стъпва” „Тотална щета”. Сблъсъкът на две желаещи се тела, които откриват патоса на тялото. Любовта – подхваната с песен в невинната животинска игра – ескалира във физическа гротеска, една антропоморфна смесица. Но енергията от срещата няма развитие или развръзка – тя изхабява и оставя „слабите тела” в своя катарзис. Не чрез думи, а с търсене предела на гласа, достигащ писък, „слабите” отново ще изследват своите граници, докато не се доведат до истерия. Постоянната кулминация на среща и раздяла отново и отново няма да говори за бленуваните „чисти” чувства, а за афекта от тях и неговия транс.
Екзалтираността на афекта ръководи метеорите през цялото време. Под формата на пърформанса, аудиторията среща физическото напрежение от екстаза на двама души, напрежение, преливащо в публиката. При раздялата на персонажите инструментът е гласът, който в даден момент буквално ни обгражда и заразява с тъга, преминаваща в истерия - лудостта на персонажите, която стига своя краен предел. Открие ли се пък изход от истерията, се открива хоризонт, но там сме съпътствани от тоталната щета, по думите на Ани Васева. Парадоксално, единственият покой, който явно може да се открие, е песента.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
