Какво е де-растеж
В началото на март „Червената къща” бе домакин на разговор от поредицата дискусии на европейската мрежа на центровете за дебати „Време да говорим”. На питането „Има ли алтернатива икономиката на консумеризма, възможна ли е икономика без растеж?” с подвъпроси – дали икономически модел, който не се фокусира върху печалбата, е реална алтернатива на либералната икономика и дали такъв модел е съвместим с въвеждането на минимален базов доход, отговаряха Филка Секулова, доктор по екологична икономика от Автономния университет на Барселона, Боян Рашев, консултант по устойчиво развитие на бизнеса, съосновател на denkstatt.bg, и Ваня Григорова, председател на „Солидарна България“. Модератор бе Стефан Кръстев.
Филка Секулова представи концепцията за икономика без растеж (де-растеж), която дефинира като „справедливо смаляване не само на потреблението, но и на производствения капацитет на икономиката, при което щастието, качеството на живота и социалната справедливост се подобряват”. Според нея, де-растежът е естествен отговор на състоянието на достигнати граници, в което днес се намира западният свят. Социалното измерение на тези предели тя илюстрира с проучвания, които показват, че увеличението на БВП не води до промяна в удовлетвореността от живота, както и с изследването на Пикети за увеличаването на социалното неравенство следствие на диспропорциите в доходите от труд и капитал.
За достигнатите екологични предели на общоприетия модел на развитие Секулова посочи високите равнища на замърсяване, намаляването на залежите от полезни изкопаеми и на биоразнообразието. Реално растежът в западния свят е спрял още през 70-те години, уточни икономистката. Де-растежът пък е радикален отговор, който отива отвъд общоприетия днес консенсус за т. нар. „устойчиво развитие” и предлага алтернативна реорганизация на обществото и икономиката: прекратяване на добива на полезни изкопаеми, отказване от употребата на автомобили в градовете, намаляване на работната седмица, премахване на рекламите, насърчаване на непазарните социални услуги. Накрая Секулова обобщи, че де-растежът, който поставя под въпрос „религията” на икономическия растеж и критикува едноизмерността на капиталистическия homo economicus, всъщност дава възможност да „деколонизираме” въображението си. Според Ваня Григорова обаче концепцията за де-растежа е „утопична” в страни с ограничен финансов ресурс като България.
Боян Рашев също бе категоричен, че де-растежът може да се разглежда като реална алтернатива само в едно заможно общество.
Иначе той застана зад тезата, че икономическият растеж довежда до излишък, а той, от своя страна, е в основата на развитието на технологиите. Той прие тезата на Секулова, че в развитите страни индексът на щастие действително не следва увеличението на доходите, но посочи, че при сравнение между повече държави ще се види връзката между икономическо развитие и удовлетвореност от живота.
А на въпрос за свободния пазар в България, той посочи, че на него му пречи голямата намеса на държавата в икономиката. Рашев цитира изследвания, които показват връзка между икономическата свобода и правовия ред, от една страна, и икономическото развитие, от друга.
В заключение, Филка Секулова настоя, че де-растежът е по-малко утопичен от вярата в безкрайния потенциал на икономическия растеж, характерен за общоприетия модел, и посочи социалните мерки, предприети от новото управление на Ада Колау в Барселона (ограничаване на трафика и рекламите, преустройство на изоставени сгради в социални жилища, допитване до гражданите относно градоустройствени проекти) като пример за промяна, която за мнозина преди това е изглеждала неосъществима.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
