Шестте стълба на полския
Институт за национална памет
„Полската историческа памет в контекста на дейността на Института за национална памет” бе заглавието на лекция, която проф. Йежи Ейслер – директор на варшавския клон на Института, изнесе на 18 март в Нова конферентна зала на Софийския университет. Организатори на инициативата бяха Полският институт в София и Историческият факултет на Софийския университет.
В началото Ейслер започна с понятието „историческа политика”, направило по думите му страхотна кариера през последните 10-15 години. Той отбеляза и две условия, благоприятстващи неговото развитие след 1989 г. На първо място - манталитетът „хомо совиетикус”, характеризиращ се с икономическа неграмотност; с убеждението, че и учителката трябва да може да си позволи козметиката на София Лорен, а колегата й – „Ферари”; както и с лековерното гласуване за кандидати, които твърдят, че само след няколко години ще направят от Полша Западна Германия. На второ място, след 1989 г. в Полша се налага философията, започнала от лозунга на кандидат-президента Александър Квашневски „Да изберем бъдещето”.
Така се стига до куриоза полските книжарници да са пълни с исторически книги от типа на „Любовниците на Сталин” и до обстоятелството, че в началото на 2000 година историческите книги, занимаващи се с периода 1956 – 1986, са малко над двадесет.
Това обаче е и моментът, когато се заражда идеята за създаване на мощна държавна институция – Институт за национална памет (ИНП). Сеймът определя неговия председател и неговото финансиране, като бюджетът му е по-голям от този на германския институт! Общата дължина на архива е 90 км, а в него към момента работят 2200 души. Първоначално структурата на ИНП се състои от три стълба. Първият съхранява архива на бившите специални служби, на съдилищата, разглеждали политически процеси, и на граничните служби.
Във втория се намират документите на Комисията, занимаваща се с престъпленията, извършени от нацистите и от комунистическата власт в Полша от 1944 до 1989. Тук Ейслер отбеляза, че макар колегите му изследователи да са смятали, че периодът на германска окупация е добре проучен, тази увереност била разклатена от скандалното разкритие за антиеврейския погром в градчето Йедвабне, при който са избити най-малко 400 души. Впоследствие се разбрало, че в периода юни - юли 1941 година в близо 20 полски села е имало подобни антиеврейски кланета, обясняващи се с антисемитски настроения.
Третият стълб е Бюро за гражданско образование и той се занимава с научни изследвания, с издаване на специализирани издания, с обучение на учители и с организиране на изложби и конференции. За 16 години Бюрото е издало около 1500 тома.
През 2007 г. е включен четвърти стълб, извършващ лустрация. Ейслер призна, че в самото начало се смятало, че ИНП ще се справи с тази задача, но „политиците започнали да полудяват” и започнали да разширяват списъка, включително и с групата на учителите. Освен това се стигнало до такива крайности, че човек, завършил история или социология, който трябва да бъде подложен на лустрация, не може да упражнява никъде професията си – нито в архиви, нито в библиотека, нито в училище, нито в културна институция. Впоследствие се взело решение елиминирането от публичния живот да засяга само онези, които твърдят, че не са били доносници, а в крайна сметка се окаже, че лъжат.
Накрая Ейслер обяви, че предстои ИНП да се разшири с още два стълба - единият ще се занимава с паметниците и с гробищата, а вторият - с ексхумацията на тленни останки. Проблемът е, че на много места над масовите гробове на жертвите са ковчезите на техните палачи.
По време на дискусията се чу мнение, изразяващо разочарование от лекцията на Ейслер заради незасегнатата тема за манипулациите в проучването на историята. Тук историкът коментира, че всяка бюрокрация се приспособява и показва, че врагът е силен, за да оправдае своето съществуване. На други въпроси Ейслер отговори, че и в Полша е имало унищожаване на архиви и че и неговите колеги твърдят, че техните документи са в Москва.
Накрая той завърши, че в Полша е отминала вълната от нездрав интерес към досиетата и че вече ги няма онези хора, които са се възбуждали от „мръсотията” в доносите. И днес е по-силно усещането, че ровенето в архивите е работа, сравнима с чистенето на канали. С работата на онези хора, без които биха избухнали епидемии.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
