Органистът Петер Томас в зала България
Два последователни „белгийски“ дни имаше в програмата на Софийската филхармония. Първо творчески портрет на композитора Йохан Дюек с участието на Националния филхармоничен хор с диригент Славил Димитров, след това рецитал на белгийския органист Петер Томас (с включени произведения на Дюек). Винаги е интересно запознаването с творбите на важен за развитието на музикалната култура на дадена страна композитор. Самият Йохан Дюек е с широко поле на дейност – хоров диригент (включително и на вокалната формация на академията „St. Martin in the Fields“, с много ангажименти по целия свят като член на жури), преподавател (по пиано в Кралската академия в Гент, по дирижиране – в Барселона) и композитор.
Органистът Петер Томас е възпитаник на Кралската консерватория в Гент, където преподава Йохан Дюек, после учи в Антверпен, специализира орган в Маастрихт. Има реализирани много дискове, често звучи по брюкселското радио за класическа музика „Клара“, развива широка дейност за представянето на органа като инструмент, история и възможности пред широка публика. Може би в този дух Петер Томас бе подредил програмата, която представи в София, на принципа на редуването на представителни за барока композитори, като Дитрих Букстехуде и неговия ученик Николаус Брунс, и съвременни органови творби на Йохан Дюек. Всъщност, частите на неговата Laudes Organi, op. 27, бяха поднесени по три, разделени от барокови органови шедьоври.
Изключително добре подготвен музикант, Петер Томас направи всичко възможно, за да постигне баланс в тази неконсистентна програма, но може би в случая по-подходящо би било стандартното подреждане на вечерта – Букстехуде, Брунс, Тундер и Бах в първата част, Дюек – във втората. Иначе музицирането на органиста беше елегантно, изчистено, по-скоро нюансирано, отколкото контрастно, с впечатляващо „превключване“ между двете музикални реалности. Отлично владеене на необходимите техники, стилова вярност – това са останалите характеристики на Петер Томас.
Концертът беше от 17 ч. – един принципно удобен за неделя час, но публиката не беше многобройна. Повечето хора бяха музиканти, за останалите редуването на познати барокови и съвременни творби се оказа „шоково“ и не малко от тях си тръгнаха преди края на концерта. Същата тази програма в една по-малка зала (каквато в София, за съжаление, няма, поне не с истински орган) би стояла чудесно. Петер Томас очевидно я е направил „в тон“ с програмите на самия Дюек, който смесва свои творби с по-непознати произведения от миналото. Тук въпросът с правилното преценяване на наличната столична публика също е на дневен ред – не са много тези, които са имали възможност да дойдат и в двата (последователни) дни с творби на съвременен белгийски композитор. А и хората, които ходят на концерти в зала „България“, са (до голяма степен) едни и същи. Самата „органова палитра“ е хубав акцент в наситената програма на Софийската филхармония и органът има много почитатели, за които трябва да се мисли и (както в случая) с покани към отлични изпълнители, и с програми, съотнесени с размера на залата.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
