Има и щастливи юбиляри...
Двама щастливи актьори тези дни навършиха кръгли годишнини. Щастливи, защото не познавам човек в съсловието, който да не ги обича, да не признава огромния им талант. За публиката – да не говорим! Да те обича съсловието не е малко, пък и обидно рядко се среща.
Илка Зафирова
Не се лъжете по неумолимото й лице, по леко дрезгавия й глас. Тя е крайно чувствителна, деликатна, отзивчива, с отворено и разбиращо сърце към работата, търсенията и успехите на другите, на младите. Тя се радва на театъра, когато е неочакван, когато сцената е заредена с талант и заразителен хъс. И излъчва обаянието на силна жена, която е видяла много през живота си, но не е забравила и не може да забрави, че има неща, които са по-силни от безсмислието, отчаянието, дори от гнева.
Голямата Илка Зафирова! На сцената обаянието й е невероятно, там изглежда така уверена, сякаш това не е театър, а самият живот, сякаш сцената е светът, който най-уютно обитава, сякаш не прави никакво кой знае какво усилие, а просто се доверява на изключителната си художествена и човешка интуиция. Всичко при нея изглежда направено с лекота и финес, някак като единствено възможно случване. Възможно е, почти сигурно е, че не е така, но другото тя го стаява в себе си, там укротява демоните си, които всеки актьор като правило носи.
В театъра тя е постигнала толкова много, че не зная какво да й пожелая. Да има още много години, да бъде все така встрастена и запалена...
Валентин Ганев
В съзнанието ми той е все още млад актьор. Дали защото се познаваме още от времето, когато наистина беше такъв, дали защото се хвърля във всяка роля с упоритостта и всеотдайността на младите, дали защото чарът му не знае умора…
Стои на сцената изправен и горд, работи пестеливо, но крайно точно и премислено. Все бърза за някъде, но на сцената е прецизен, обичащ детайла, изненадата, бързата смяна на ритъма. Лесно се пали по различни художествени проекти, всеотдаен е, може да се увлече по предварително обречени каузи в името на пробването – на себе си, на еластичността на границите на театъра. Иска и съумява вече 35 години да живее интересно в театъра и чрез театъра. Сигурно не познава умората, поне не я показва. Прави се на непукист, на елегантен и сдържан циник, но колко вяра в човека, в добротата и любовта излъчват персонажите му!
Пожелавам му така да бъде и занапред.
---
Двама актьори, които обичам – толкова различни, но толкова близки на представите ми за театъра, от който винаги съм имал необходимост.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
