Промени курса на вестника, изтрий архива му!
Авторът на тези редове е турски журналист. Аз съм човекът, който ръководеше най-големия турски всекидневник и който в рамките на няколко часа смени статута си на главен редактор със статута на „член на терористична организация”. В петък, 4 март, моята страна преживя поредната сюрреалистична сцена – от онези, които изпъстряха политическия живот от две години насам. Властта се хвърли в атака срещу моя вестник Заман със сълзотворен газ и водни оръдия, ругаейки и обиждайки хората.
Всъщност, аз говоря наистина за Турция, тази красива страна, която до съвсем скоро беше представяна като модел на успеха в мюсюлманския свят. Стъпките й към демокрацията и икономическите й успехи вървяха ръка за ръка и инициаторът на тази нова епоха беше въздиган в облаците на международната сцена. И внезапно – бум! Днес моята родина е синоним на репресия, терор, автокрация и хаос. Ужасна бъркотия, която ми причинява неназовима болка. И как да не е така! Нашата конституция е почти суспендирана, нашето правосъдие трепери пред Командира[1] Таип Ердоган, който, понеже не е достатъчно доволен от това всеобщо подчинение, създаде специални съдилища и назначи пристрастни съдии, за да задуши и най-малката критика. От пресата, през деловите среди, до гражданското общество, всички се страхуват. И най-драматичното в този нов залп срещу свободата на печата е, че правосъдието сметна, че Заман е медийната ръка на терористична организация.
Заман e големият вестник, основан през 1987 година, в разгара на кандидатстването на Турция в Европейския съюз именно за да съпътства обществото в това приключение и да окуражава развитието на човешките права, демокрацията за всички, от консерваторите до алевитите, като се мине през атеистите и кюрдите. Заман е вестникът, който отвори страниците си за всички стойностни автори, независимо дали предпочитанията им са социалистически, консервативни или либерални, дали са по произход православни, мюсюлмани или арменци! Заман е вестникът, който се продаваше в един милион екземпляра!
Контекстът е влудяващ: всички ония, които изказват становище, смятано за отрицателно при режима на Ердоган, са преследвани и обвинени в „предателство” или в „шпионаж”. Последната избрана жертва е „Хизмет”, движение, лансирано от ислямския учен Фетхуллах Гюлен, познат в целия свят с борбата си против екстремизма. Ердоган нареди „лов на вещици” – това са думите му! – и пусна валяка в действие. Обидите, униженията, затварянето на учебни центрове, забраняването на хуманитарни фондации, създаването на пречки на икономически и финансови актьори са ежедневие. Около 1 800 души, от домакини до университетски преподаватели, бяха арестувани просто защото бяха симпатизирали на „Хизмет”.
В тази среда на психоза, Заман се явяваше в консервативния лагер като бастион на демокрацията. В действителност, настоящата атака срещу нашия вестник не бива да се свежда до пореден епизод от систематичната атака срещу „Хизмет”. Конфискацията на вестника е само една проява на желанието на властта да контролира всички медии. Доказателството е, че издателската политика на вестника се промени всичко на всичко за 24 часа, превръщайки го в още един глашатай на режима. И този фокус, който беше изнесен на първа страница в целия свят, бе само срамежливо отразен от мейнстрийм пресата в моята страна! През същата седмица два телевизионни канала, единият националистически кюрдски, другият националистически турски, бяха изтеглени от сателитно обслужване; главният редактор на Джумхуриет Джан Дюндар бе отново публично заплашен от държавния глава; трима университетски преподаватели, които бяха подписали петиция за положението в кюрдския югоизток, бяха затворени; вестникарският магнат Айдън Доган бе предмет на съдебно следствие. Накратко казано, не е необходимо да си привърженик на „Хизмет”, за да те вземе властта на мушка.
Всяка наченка на независимост е вещо задушена. Много преди да бъдем конфискувани, ние понасяхме натиск, сплашване, заплахи. Рекламодателите бяха подканвани да прекъснат договорите си, нашите журналисти бяха изключвани от официалните събития, журналистическите ни карти не бяха подновявани, проердогановите „журналисти” бяха мобилизирани, за да ни обиждат систематично, моят предшественик Екрем Думанлъ беше арестуван през 2014 година, главният реактор на английската ни версия Today’s Zaman Бюлент Кенес беше влачен по съдилищата за обида на държавния глава. Засегнати от безпрецедентни икономически трудности, най-сетне ние освободихме десетки наши сътрудници, без да изгубим ефикасността си. Тъкмо бяхме лансирали версия на кюрдски език, подготвяхме досие за положението на алевитите, искахме да включим нови наблюдатели като бившия министър на външните работи от първото правителство на Партията на справедливостта и развитието. Бяхме в това психологическо състояние, когато се стовари репресията.
Това, което ме наскърбява дълбоко, е унищожаването на архивите ни в Интернет – милиони статии, репортажи, интервюта бяха изтрити с едно махване на перото от новите администратори. Както го бяха направили техните колеги във вестниците Бугюн и другите, които преминаха под контрола на Партията на справедливостта и развитието[2]. Тази авторитарна власт в действителност има една натрапчива идея: да пренапише официалната история. За Ердоган датата на идването му на власт, 2002 година, е година нула. Преди тази дата всичко е негативно, след идването му на власт всичко е позитивно. Узурпацията на медиите стана начин да фалшифицираш историята. И по един доста софистициран начин режимът опитоми няколкото други вестника, които се опитват да се съпротивляват. Всички единогласно възпяват славата на Командира. Политическата цел на Ердоган е вече съвсем ясна: да ръководи страната посредством кланове, подобно на Бен Али в Тунис. Бившият ислямист, прекръстил се на демократ, стана гробокопач на един стогодишен парламентарен режим. Той търпеливо изработи и приложи плана си. Сложи намордник на противниците, задоволи напълно привържениците си, изхвърли старите съратници, като Абдулах Гюл и Бюлент Арънч. И постоянно повтаря по възможно най-сериозен начин: „Ако Ердоган си тръгне, държавата ще западне”. Съдебната власт, силите на реда, разузнавателните служби – всички са впрегнати да подпират властта му.
Бих искал да завърша, като отправя призив за солидарност към всички онези, за които са скъпи човешките права и свободата на пресата. В ситуацията, в която Европейският съюз капитулира по тези въпроси, за да не се отнесе грубо с Ердоган в разгара на пазарлъка на гърба на мигрантите. Защото съм убеден, че в нашето общество са налице всички ресурси. Въпреки лостовете, които притежава, Ердоган получава „само” 49% от гласовете, това означава просто, че наследството на демократичната култура и опитът в едно динамично гражданско общество имат ефект. Така че, надеждата остава силна. Вярвам искрено, че периодът, през който минаваме, е само „инцидент по пътя”. Турция няма да бъде нито Сирия, нито Либия. Пътят й е очертан: пускане на котва в демокрацията.
Le Monde. 18 март 2016
[2] Става дума за групата Koza Ipek, която притежава множество медии - вестниците Bugün, Millet, сайтът BGNNews.com, както и телевизионните канали Bugün TV et Kanaltürk.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
