Ходене по буквите
Лъчезар Лозанов. „Болничен лист”. ИК „Жанет 45”, Пд, 2015, цена 13 лв.
Стихотворенията тук са сонди в едно гневно съзнание. Съзнание, готово да поеме еклектиката на София и на света. Втренчено в грозотата, нервността, ядовитостта на съществуването. Понякога заядливо със самото себе си. Късният модернизъм на „Болничен лист” фиксира в текстове микроскопичните битки, които несъзнателно водим в своето всекидневие, форсира ги и ги концентрира. Социалното е станало неприятно интимно. В някои драстични образи то е достъпно за читателя. В други, още по-драстични, остава загадка. „Толкова близо сме до братството и толкова до клането, постоянно се колебая, пише Лозанов в „Сутрин”. Четвъртата му стихосбирка предлага широкия диапазон на колебанията му дори в едно словосъчетание.
Румен Стоянов. „Зрак”. ИК „Виджи – Виктор Гуцев”, С., 2015, цена 10 лв.
Поезията ми/ не е моето друго аз.// аз съм другото аз/ на моята поезия// Аз живея/ за да стана/ български език е едно от знаковите стихотворения в „Зрак”. За пореден път големият преводач ни среща с вихрушката на българската реч, която свети като изкъпана след емоционалната си среща с него. Реч от всички исторически времена, която тупти, кипи и обича, заслонена в омаята на природната образност, на минзухари, череши и невестулки, на жълтуги и дюли. Стихосбирката ми напомни за орнаментирания език на Вера Мутафчиева, но ако той беше центростремителен, тук пред нас – и нас – се разгръща центробежна стихия. Категорично мога да я назова благоговение пред родното. Такова, каквото може да е присъщо единствено на космополит. На човек вземен: не ме плашат огромности/ са ми безразлични: малък съм, /мястото ми е сред малкотии, /всяко жабе да си знае туйнакито. Моето го знам/ и в него ми е предраго, чудесно. Иде реч за Земята, разбира се. (Как ли би отвърнал Тончо Жечев на разбирането, че планетата ни е котловина…)
Ървин Ялом. „Да се взреш в слънцето”. Превод от английски Ангелин Мичев. ИК „Хермес”, Пд, 2015, цена 14,95 лв.
Ървин Ялом, автор на романа „Когато Ницше плака”, на „Дарът на терапията. Отворено писмо до новото поколение терапевти и техните пациенти” и „Все по-близо всеки ден. Терапия, разказана от двама” и др., вече е обилно представен на българския пазар. Прочут експериментатор в психоанализата, проф. Ялом е представител на нейното екзистенциално направление. В „Да се взреш в слънцето”, негова книга от 2008 г., терапевтът изследва тревожността, породена от страха от смъртта, и предлага различни философски подходи за нейното облекчение – от Сократ и Епикур до Ницше и Хайдегер. Отворена към широката аудитория, книгата ни разказва как маскиран като неясен и неопределен, страхът от смъртта приема формата на други, твърде определени страхове, прилепвайки се към конкретни обекти. Осъзнаването на смъртта може да послужи като пробуждащо преживяване и мощен катализатор за съществени житейски промени, казва Ялом. А ние виждаме колко много този страх е направил за изкуството – както благодатни и подкрепящи творби, така и като източник на упадък и самоунищожение.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
