Близкият Изток през погледа на жените
По традиция, в началото на годината фестивалът за близкоизточно и северноафриканско кино Sofia Menar зарадва столичните киномани с най-интересните и актуални филмови заглавия от ислямския свят. От 15 до 30 януари в рамките на форума бяха представени над 40 игрални, документални и късометражни ленти.
Осмото издание на фестивала отново разшири териториалния си обхват и зрителите имаха възможност да видят за пръв път филми от Киргизстан, Бангладеш и Бахрейн. Програматорите Ангел Хаджийски и Здравко Георгиев от сдружение „Позор” бяха подбрали заглавията концептуално и в избора им пролича стремеж към актуалност. Фокусът на фестивала тази година беше поставен върху жените режисьори в Близкия Изток. Изборът на тема изненадващо съвпадна с разпалването на дебата за положението на жените в ислямското общество, последвало нападенията в Кьолн през новогодишната нощ. Жените режисьори са присъствали и преди в програмата на Menar, но като че ли тази година нарочно бяха „изолирани” в специална категория, за да видим заобикалящия ги свят през техните очи, вместо да слушаме всички, които се упражняват да говорят от тяхно име.
Предложената селекция затвърди впечатлението от предишните издания на фестивала, че жените в близкоизточното кино са смели и обичат да експериментират и тематично, и жанрово. Тунизийката Кутер Бен Хания изненада публиката с „Бръсначът от Тунис” – първият психотрилър от Близкия Изток, посветен на „тунизийския Джак Изкормвача”. Базиран на реални събития, филмът проследява разследването на серия от нападения с хладно оръжие върху жени с „фриволно облекло”, извършени от тайнствен мъж през 2003 г. Нападателят бързо се превръща в градска легенда и хората му лепват прякора „Бръснача“. Използвайки тази история, Хания превръща своя трилър в основа на социологическо проучване за отношението към жените в нейната родина.
С елементи на психологичен драматизъм беше изпълнен и дългоочакваният пълнометражен дебют на Тала Хадид „С аромат на нощ”. В него ясно личеше стилистиката на късометражния й филм „Твоята черна коса, Ихсан”, спечелил одобрението на критиката преди няколко години. Хадид е вмъкнала автобиографични елементи в историята на главния герой Закария – баща му е иракчанин, майка му – мароканка, а той е роден и отраснал в Лондон. Филмът проследява опасното пътешествие на Закария в търсене на неговия брат, завербуван от ислямистите и отишъл да се бие в Ирак. По пътя той среща много и различни хора и техните съдби се преплитат. За съжаление, въпреки добрата операторска работа и интересната история, Хадид е прекалено обсебена от героите си и ги затваря в техния вътрешен свят, което ги прави неразбираеми за голяма част от зрителите.
Наистина приятна изненада в програмата на фестивала се оказа гротеската на египтянката Надин Хан „Нагоре с краката”. Филмът отразява живота на младия човек днес, повлиян от спорта и видео игрите, и как той се справя с емоциите си в изключително затворено и изолирано общество. „Нагоре с краката” печели зрителя с финото чувство за хумор и самоирония, което напомня за „Грозни, мръсни, зли” на Еторе Скола и „Като порасна, искам да бъда кенгуру” на Радивое Андрич.
Естествено, програмата не се ограничаваше само с творбите на режисьори от „нежния пол”, но и в мнозинството от филмите на колегите им мъже в центъра на сюжета отново бяха жените и техният поглед към живота. „Курманджан Датка: Алайската царица” на Садик Шер-Нияз се оказа мащабен епос за един от най-важните периоди в киргизката история. Курманджан Датка е наричана от киргизите „майка на нацията” и е била тяхна царица в периода преди руската окупация, поемайки на плещите си огромна отговорност и тежки решения, които заплаща с живота на един от своите синове. Заснет с щедро финансиране от правителството на Киргизстан, филмът се отличава с пищна визия и сценография, зад които личи опит за конструиране на нация с помощта на киното. Подобен е и случаят с „Номад” на Сергей Бодров, Иван Пасер и Талгат Теменов в Казахстан. Натоварване на тези филми с политическа мисия обаче накърнява разказа и героите, превръщайки ги в „плакатни личности”.
Съвсем различно усещане остави в мен първият бангладешки филм, представен на фестивала – „Нейният неизвестен адрес” на Прошун Рахман. Той проследява историята на Шутопа, която цял живот се подчинява на традицията и дълга, докато един ден не решава да се отправи на пътешествие в търсене на свой собствен дом. В повествованието си личи искреният, макар и на моменти по боливудски мелодраматичен опит на Рахман да се постави на мястото на жената, която иска да вземе самостоятелно решение за съдбата си и да потърси своето щастие.
Това са само малка част от чувствата и впечатленията, които филмите на Sofia Menarпровокираха тази година. А целта на фестивала беше именно тази – да провокира…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
