Застрашената цялост на филмовия процес
- Срещаме се след 2011 г., когато пак имаше секване на филмовия процес. Но ако тогава, поради опит да бъде заличен чл. 17 от Закона за филмовата индустрия, нямаше първа сесия, сега и.д. изпълнителният директор на ИА Национален филмов център Камен Балкански пусна заповед за нулева втора сесия през 2016 поради финансов дефицит. И отново се усеща кипеж във филмовите среди. Какво е вашето отношение към ситуацията като единствен финансист в Националния съвет за кино?
- Омерзена съм от липсата на каквато и да било държавническа позиция и политика по отношение на устойчивото развитие на българската филмова индустрия. Нека да си припомним, че през 2015 чествахме 100-годишнината на българското кино. В последните години, откакто нормализирахме процеса чрез връщането на чл. 17 с решение на Конституционния съд, е видимо съживяването във филмовия процес. И за мен е изключително алогично, когато наблюдаваме тези положителни процеси, с лека ръка да орежем крилата в полет. Още повече, че заповедта на г-н Камен Балкански е издадена в нарушение на ЗФИ в точката на взаимоотношения с консултативния орган Национален съвет за кино, а именно – в чл. 9, алинея 3, точка 2, която гласи, че НСК, съвместно с изпълнителния директор, предлага и обосновава пред министъра на културата размера на държавното финансиране за осъществяване на националната политика в областта на филмовата индустрия. Никой от колегите не е бил уведомен, че ще има нулева сесия.
- След като няма пари, той какво да направи?
- В какъв смисъл няма пари? Не може ли да се поиска целева субсидия от централния бюджет, която да допълни структурния дефицит, генериран от няколко последователни изпълнителни директора на НФЦ? Изключително деструктивно е да говорим за сезонни директори в институцията, която отговаря за развитието на българската филмова индустрия. Само в рамките на година се смениха трима. Всеки има свое собствено разбиране. Законът е изграден така, че един човек има правомощията да управлява целия процес, а всички участници в консултативните органи могат да дават своите предложения... Техните решения не са императив за изпълнителния директор.
- ЗФИ хронично не се спазва.
- Да. И тази година субсидията е 13 200 000 лв. Изпълнението на закона за поредна година е пропуснато от Министерството на културата и Министерството на финансите. И нека тук категорично да кажа, че дефицитът в българската филмова индустрия се получава от неизпълнение на закона и за това НСК е сигнализирал – говоря за неправомерно пуснати филми от един от изпълнителните директори в предходни години, които натовариха системата с около 2 млн. лв. Доколкото знам, в момента в НФЦ текат проверки на Агенция Държавна финансова инспекция и на Сметната палата именно за това закононарушение. При всички положения, неизправностите в системата и пуснати филми, които са извън нормите на закона, трябва да бъдат санкционирани. Но това не означава, че българската филмова общност трябва да преживее повторно спиране на процеса с нулева сесия. Декларацията на НСК от понеделник е с доста категорично искане за отмяна на заповедта на Камен Балкански с оглед на факта, че, първо е в нарушение на закона, второ, НСК иска да няма нарушение на процеса, като се разпределят средства от 7.5 млн. лв. за първата сесия и поне толкова – за втората.
- С пари от догодина?
- Винаги, особено за втората сесия, се работи с пари от следващата година, защото сложността на филмовия процес и липсата в българското законодателство на възможност за преходен остатък предпоставят, че, така или иначе, пуснатите филми в края на ноември или декември не са обезпечени финансово. Тоест, винаги работим с поне половин година напред. Затова и в публичните финанси още от 2005 г. преминахме на т. нар. програмен бюджет и 3-годишна бюджетна прогноза на МК. Тя позволява да бъде направено такова планиране, в което да се разположат и структурни дефицити, и да може да бъде провеждана активна политика. Същевременно в дейността на НФЦ се забелязва не особено засилен контрол по отношение на спазване на срокове, на наблюдаване на цялостния процес. Ето защо, още в протокол-споразумението от 2010 г. между 8 филмови организации и публичните институции настояхме Изпълнителна агенция Национален филмов център да стане държавна агенция. Да има управленска и финансова самостоятелност и контролни органи, а не консултативни. Защото това е абсолютно безсмислие на системата. Дори финансовата комисия - орган на държавния бюджет по своята същност, която би следвало да прилага закона при определяне и одобряване на бюджетите в частта за държавната помощ, също изпълнява консултативна функция. За да бъде контролът по-завишен, би трябвало да има вътрешен коректив в тази институция. Но ЗФИ е направен така, че който и да е – и. д. или титулярен директор, е с изключителната власт да провежда политиката еднолично. Наблюдението ми от последните години показва, че филмовият процес не е възможно да бъде огледан от всички страни с една експертиза. Не може един човек самостоятелно да взема решения, той не познава всички аспекти и детайли на филмовата индустрия. Тоест, има необходимост да се управлява съвместно с филмови организации и с експерти. И смятам, че най-сетне трябва да бъде разбрано, че трябва да се използва потенциала на цялата филмова общност. Последната заповед е показателна – когато трябва да се вземат тежки решения за НФЦ, би трябвало да има, ако щете, и публичен диспут – да се обясни проблемът на хората, да се изготви оздравителна стратегия, да се разговаря с институциите във връзка с изпълнението на ЗФИ. Защото от ваш разговор с г-н Балкански (вж. „Култура“, бр. 2 от 2016) в един от отговорите му разбрах, че парите за кино са много.
- Твърдението му е, че не са малко на глава от населението.
- Това не става ясно, а и не е точно. Едно от задълженията на изпълнителния директор на НФЦ е да съблюдава закона. Член 17 от ЗФИ предпоставя субсидия от 17-18 млн. лв. Крайно време е да започне да се изпълнява. Трябва императивно да се настоява за това – и от филмовата общност, и от директора. Г-н Балкански трябваше да е проправил пътека между МК и Министерството на финансите. Не виждам следа от пътека. Когато човек се съгласява да изпълнява тази длъжност, той се съгласява да бъде водач и конструктор на политиката в българската филмова индустрия. Има задължението да води процеса към устойчиво развитие, а не към деструктивни действия и да слага прът в колелото на филмовия процес чрез нулеви сесии. Не го приемам това. Ще ми се да видя при изпълнителните директори малко по-притъпена самонадеяност, по-голямо разбиране и диалог с филмовата общност.
- Всички, включително и Камен Балкански, очаквахме с нетърпение конкурса, а той отново се оказа провал.
- Това е тенденция. Изчислихме, това е петият конкурс, на който не е избран постоянен директор на НФЦ за срок от 5 години. Налице е изключително емоционална филмова общност с различни гледни точки и пристрастия за един или друг кандидат. По-скоро не трябва да търсим личността, която би ни харесала, а промяната в ЗФИ и създаването на алтернативни източници на финансиране, които да позволяват да имаме спокойствието, че който и да дойде, процесът ще върви. Не за всичко в тази ситуация е виновен г-н Балкански, нито който и да било от директорите трябва да понесе цялата вина. Но всеки от тях забравя за комуникацията, за консултативните органи, за филмовата общност и приема себе си за най-важния в българското кино. За абсолюта на филмовият процес.
- На дискусиите, които директорът на фестивала „Златна роза” Иван Попйорданов организира, всички се обединихме около желанието за незабавна промяна на ЗФИ и превръщането на НФЦ в държавна агенция. Досега нищо не е предприето. Самият Камен Балкански в споменатия разговор каза, че промяната на устройствения правилник на НФЦ или поне смяната на отвратителните карти е възможно и без закона. И това не е направено.
- Не е направено поради институционална вина. НСК още в началото на ноември даде предложения за изменение на ЗФИ, както и състав на работна група. А това е във връзка с аудио-визуалното съобщение за държавна помощ на Европейския съюз, чийто срок на адаптация и синхронизация със ЗФИ изтече на 15 ноември 2015 г. Ние сме потвърдили това съобщение като държава чрез министъра на културата на 13 декември 2013 г. Тоест, поели сме ангажимента, приели сме критериите на аудио-визуалното съобщение.
- Нали срокът на нотификацията е декември 2017?
- Говорим за два различни документа. Нотификацията за държавна помощ на страната или схемата за държавна помощ е различен документ. По него също сме поели ангажимент в параграф 14 от нотификацията да направим синхронизация, чийто срок отново преминахме, защото имаме проблеми с част от постановките в ЗФИ. Дълги години от притеснение, че могат да ликвидират формулата в закона, както направиха през 2011, се страхувахме да го отворим. Служебните кабинети и неустойчивата политическа среда възпрепятстваха работата не само в българското кино, а и в цялата държава. Измененията в ЗФИ не са свързани само с устройството на НФЦ, но има консенсус, че трябва да стане Държавна агенция. Европейската практика показва, че филмовите институции, които се занимават с държавно подпомагане на киното, са на една ръка разстояние от министерствата. Не са на тяхно подчинение. Не виждам аргумент ние да не следваме европейските държави. Що се отнася до ЗФИ, трябва да внесем уточнение за нискобюджетните филми – като цяло сме нискобюджетна кинематография в сравнение с европейските, но имаме и отделно нискобюджетни филми, на които много държим, защото са шанс хората да работят и да снимат по-често.
- Но и нискобюджетните сесии са премахнати.
- Да. Тази година за нискобюджетни филми са спуснати 500 хиляди лв. – т.е. най-много за два филма. Това е крайно недостатъчно. Ако съдим по количеството проекти, които кандидатстват в НФЦ (около 50-60 на сесия), има голямо раздвижване, на което се казва „не“. Апропо, през 2014 българското кино получи най-голямото признание – София беше приета от ЮНЕСКО в мрежата на творческите градове на киното. И на мен ми е изключително мъчно, когато българското кино получава своето признание отвън, а търпи удари от т.нар. национална държавна политика. Друг е въпросът, че непрекъснато се повтаря: „Никой не ви гледа филмите“. При положение, че кина има само в 15 града и мултиплексите са основният екран на българското кино, липсва достъп за всички социални групи чрез диференцирана ценова политика, а, от друга страна, разпространението през БНТ е изключително ефикасно и ефективно – това са най-малко няколкостотин хиляди души на излъчване. И когато сумираме всички дистрибуционни канали, излиза, че един български филм се гледа от половин милион зрители. От тази гледна точка, не приемам обидата към българското кино, че „вие правите филми и никой не ги гледа“. Вярно е, че трябва да помислим как даден художествен продукт да бъде социализиран и каква политика трябва да има за достъп на българските граждани до нашето кино. Да не забравяме, че държавната помощ се дава за високохудожествени произведения, а не за комерсиални продукти. Това е заложено и в аудио-визуалното съобщение и нотификацията за държавна помощ. Затова сме културно изключение, доколкото в рамките на общ икономически пазар прякото подпомагане на икономически дейности от държавата не е позволено. Затова помощта ни за кино се одобрява от Европейската комисия по конкретни критерии. И нека хората, които хулят българското кино, прочетат европейското законодателство. Убедена съм, че няма държавническо отношение към киното ни – нищо не се направи за социализация на киното, за създаване на публика, за изграждане на вкус от най-ранна детска възраст... Защото, в крайна сметка, киното създава и памет, и национална идентичност.
- Това е така, но какво правим сега, когато отново сме пред ужаса процесът да секне?
- Изходът зависи от нас, от филмовата общност. Важното е да си отговорим искаме ли да сме единни и обединени, искаме ли развитието на киното да се постави на принципна основа, искаме ли спазването на ЗФИ, искаме ли да има държавна агенция, която да осигури финансова и управленска автономност, да засили контрола върху филмовия процес, искаме ли да има свързване на всички дейности във филмовата индустрия... Или всеки да се оправя сам в краткосрочен аспект.
Разговора води Геновева Димитрова
10 февруари 2016 г.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
