Размахът на приказките
Жорж Санд. „Бабини приказки”. Превод от френски Калоян Праматаров, илюстрации Борис Праматаров. Изд. Сонм.
Трудно е да си представим непокорната, скандална Санд в ролята на кротка баба. Пред камината в родния Ноан, с две внучки в полите си, Орор и Габриел, на които подарява цялото внимание. Разбира се – чрез приказки. С феи, гноми, титани и ясна поука на края. Дотук с класическия приказен модел. И с наивната представа, че Санд, дори като баба, ще се подчини на стари правила, за да угоди на възрастта или традицията с имало едно време, трима братя и три изпитания. Вместо тях има момче, което сам-само расте сред клоните на многолетен дъб в Сернаската гора. Двама сериозни господа, които дискутират целта на прераждането чрез спомена за миналите си превъплъщения - в пъстърва, саксифрага, булдог и бял слон. Едно корналиново парче скала, разронващо се през епохите и употребите – от смъртоносен боздуган до бутафорно късче морков в супа за кукли. И още – човек-прилеп, бъбрещи цветя и колекция от вкаменелости на стриди.
Струва ми се, става ясно, че приказките на Санд са сюжетни сюрпризи (които съюзяват страстите на Романтизма към екзотика, езотерика, археология, куриози и мистерии). Също така, че са на ръба – ту на приключенския роман, ту на философската притча. Но най-вече – на вълнуващ урок за Природата, която Санд и приказните й герои познават и описват с детайла на точното знание. От недрата сред фосилите и минералите до пищната покривка на полето, джунглите, градините. Всичко е одухотворено – като в приказка, но същевременно с конкретното си име, свойства, изглед – каквито се намират в научните справочници. От вълшебна приказката се преобразува в образоваща. Дотам, че би могла да затрудни, че и засрами куп родители. Ако, например, трябва да опишат що е кипрей, оскруша, бергамот или грахулец. Или да разграничат роза рубигиноза от роза томентоза или роза помпон. Да не говорим за видовете фосили на стриди, изписани с латинските им имена. Или преминаването през геологичните епохи – от късния триас до бялата креда и нагоре – описано, както и всичко останало, с така въздействащ, пребогат език, пред който всеки лъскав образ в днешните енциклопедии изглежда някак си като пришит и недостатъчно витален. Илюстрациите на Борис Праматаров изтъкват в ексцентричен стил част от безподобните герои, оригиналността в почерка на Санд. Да създава приказки, които никак не приспиват, а събуждат и държат нащрек децата. Като убеждават, че магьосното е тук, в реалните неща. И че колкото повече знаем за тях, толкова по се усилва магията им. Написани през 1873г. уж само за Орор и Габриел, „Бабини приказки”се носят сред света и времето с такъв изследователски размах, че да утоляват любопитството на внучките на внучките на внучките им. Та до нашите деца.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
