Забележителен дебют
"Родена за сцената", този популярен театрален израз резюмира представянето на Ралица Ралинова в спектакъл на "Риголето" на 3 февруари в Софийската опера. Беше истински вълнуващ и убедителен дебют! Какъвто не помня от времето, когато излизаха за пръв път на софийската сцена Веселина Кацарова, Дарина Такова, Цветелина Василева, Юлиан Константинов.... И - дай Бог и Ралица да има шанса да направи значима и запомняща се кариера. Защото това, което чухме и гледахме, е голяма заявка за бъдещо развитие.
С доловимо удоволствие и непосредственост тя разгръща своя потенциал, освобождава енергията си, насищайки я с душевно вълнение и топлота, за да ни разкрие трепетите и терзанията на една чиста, невинна душа.
Коя е Ралица Ралинова? Съвсем млада певица, чието име, вярвам, скоро и често ще се чете по афишите. Дано и извън родината. Още ученичка в Софийското музикално училище, освен с пиано, започва да се занимава с пеене; това дуално образование продължава и в НМА, където завършва два факултета - инструментален при проф. Димо Димов и вокален при проф. Илка Попова. Има отличия от няколко конкурса; събира знания в майсторски класове и академии на прочути наши и чуждестранни певци. Пяла е Церлина от "Дон Жуан" на Моцарт в Бамберг и Вупертал, където я ангажират за още някои малки партии. Едва преди 4 месеца изпълнява Джилда на сцената на Бургаската опера. Като в приказките, вълшебното птиче я отвежда в Националната опера. Поканена е от директора Пламен Карталов за участие в престижния Новогодишен концерт на Операта (Джилда) заедно с големия български баритон Владимир Стоянов, който само преди месец бе определен от маестро Зубин Мета като забележителен Риголето. И закономерно идва и участието й в спектакъла на "Риголето". Заедно с Даниел Дамянов – Херцога, и Венцеслав Анастасов - Риголето. Двама внимателни и опитни колеги, които показаха не само личните си качества, но очевидно подкрепяха дебютантката, която - с такива добронамерени партньори, уверено изгради партията си. Респективно - демонстрира максимално възможностите си в глас и игра. В творбата Джилда е невинно обречено и - за мен, сюрреалистично създание. Каквато ни я представи Ралица Ралинова. Тя насити образа с нежност, финес и една мечта за любов, реализирани във фразировка, динамики, акценти и сценични реакции. Но за последните две картини й трябват още и темперамент, и контрасти - в музикален и в актьорски план. В ансамбли и сола се открои музикалността, непоклатимата ритмичност и свобода в използването на "инструмента", с който певицата силно влияе на публиката. Защото има глас със специфичен и красив тембър - светъл, ясен и блестящ като изящно фасетиран кристал, в който преливането на цветовете е завладяващо. С още работа и още шлифовка Ралинова ще стане великолепна интерпретаторка на лирични партии. А за сега - представянето й беше духовна радост за публиката в залата, която реагираше спонтанно и интелигентно. Нека й пожелаем да се множат ролите, спектаклите и сцените, на които да пее.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
